Обичаме да пътуваме - споделени впечатления






За автора:


Анна Цветкова е професионален литератор, редактор и преводач. Обожава пътешествията и градинарството. Автор е на книгите: Пътувай с мен, Сърце от камък и Контрасти. Книгите могат да се закупят на личния емейл на Ани - annatzvetkova39@gmail.com, в църквата Св.Иван Рилски - Монреал и книжарница Хеликон - София. Книгите й са изпълнени с лични оценки, живи, динамични, подобни на планински бързей. Наситени са с фактология и хумор. Четат се на един дъх.


Рим е история, музей и вечност (Обичаме да пътуваме - българи в Канада)
Рим е история, музей и вечност

Автор: Анна Цветкова (Montreal, Canada)
Категория: Италия - Рим


Творба на Микеланжело
Творба на Микеланжело
Предполагам, че всеки човек има поне една голяма мечта, към която се стреми цял живот. Аз имах много мечти – едни осъществих, други ме чакат, а трети ще си отидат зедно с мен. Осъществих едно страстно желание - да посетя Флоренция- родното място на Микеланжело, да видя произведенията му в естествената им среда и при възможност да докосна някои от тях.

Фитилът на това желание запали книгата Страдание и възторг на Ървин Стоун (The Agony and the Ecstasy by Irving Stone). Който е имал възможност да я прочете, ще ме разбере. Многократно бях посещавала северна Италия – Венеция, Милано, Болоня, но никога Флоренция и Рим. И като неизлекувана болка, която непрекъснато напомня за себе си, така и желанието ми да посетя Флоренция нарастваше, докато стана непоносимо. Превъзмогнах настроения, време и пари и... ето ме най-сетне в Италия, в сърцето на Рим.

Fontana di Trevi
Fontana di Trevi
Бях с група руски туристи. Отседнахме в четиризвездния Gran Hotel Ritz - името голямо, условията повече от скромни. E, за няколко нощи хотелът беше приемлив, нямах намерение да го купувам. Затова пък кварталът беше повече от шик – най-богатият и най-красивият в Рим. И от тук всичко тръгна на бегом. За кратко време трябва да видиш, ако не всичко, поне част от многото. Хей, опомни се, и през ум да не ти минава, че онова, което е сътворено за хилядолетия преди теб, можеш да го видиш за няколко дни. И все пак- бягай, бягай още сега, не губи време, неотпочинала, недоспала, едва гледаща – посещение на нощен Рим. Тъмно и в тъмното безброй светлини и осветени обекти. На ляво- това, на дясно онова, въртиш глава, думите на водача се сливат с общия глъч и къде дочула, къде недоразбрала, задавам въпроси. Без въпроси, моля- отрязва водачът, утре ще ги видите на светло. Тогава какъв е смисълът на този нощен пробег? С такава мисъл слязох от автобуса и се отзовах посред нощ на един претъпкан с хора малък площад пред Fontana di Trevi. И както бях полузаспала, изведнаж се разсъних. И сляпа да бях, щях да прогледна. Стоях очарована от светлините и сенките, от които изплуваше Нептун, конете, фигури на божества и хора – всичко се сливаше в едно ноктюрно с водата, която се плискаше щедро. Аквадуктът, прокаран още преди Христа, поправян многократно, докарва вода от извори на 13 км. извън града. В сегашния си вид строежът на сградата и фонтана е започнат през 1732 год. и завършен през 1762 год. Според древно поверие за да се завърнеш след време на същото място, трябва да застанеш с гръб към фонтана и с дясната ръка да хвърлиш през лявото рамо монета. Е, за суеверна, не си суеверна, ама какво пречи да хвърлиш една монета. Кой знае, може би... Е, хвърлих монетата, да видим...

Българска православна църковна<br />община “Св.св.Кирил и Методий” <br />Рим
Българска православна църковна
община “Св.св.Кирил и Методий”
Рим
Оттеглих се от фонтана за да дам възможност на други да хвърлят своите монети и уморена се облегнах на една ограда. Почувствах, че главата ми опря в нещо студено и гладко – обърнах се и се смаях. На едва мъждукащата светлина, идваща от фонтана, съзрях на желязната ограда блестящ надпис на чист български език: Българска православна църковна община “Св.св. Кирил и Методий” Рим. Боже мой, можех десетки пъти да посетя Fontana di Trevi и да не се приближа до тази ограда и да не прочета този надпис. Някаква топлинка сгря душата ми. Виж- казвам на рускинята до мен – какво съвпадение да се подпра точно на този надпис. А, не, каза тя, няма нищо случайно на този свят. Забравих умора и през цялата нощна разходка весели мисли минаваха през ума ми – Боговете от Fontana di Trevi гледат право в изображението на Св.Св. Кирил и Методий.! Хубава поличба и нека пребъде през вековете!

Ватикана - катедрала Св. Петър
Ватикана - катедрала Св. Петър
И настана ден, и този ден ме приближаваше към моята цел – да видя оригинали на Микеланжело. Ватикана – започвам отзад напред (според програмата на екскурзията)- от последните му произведения в Рим за да вървя към първите му творби във Флоренция. В същност какво значение има последователността? Едва петгодишен, той е бил гениален още с първите удари на чука в каменоломната на Сетиняно, където фамилията каменоделци Тополино му дава чукче и длето за да дяла отломъците заедно с техните деца. Поел веднаж праха на мрамора, той остава каменоделец за цял живот. Принуждаван от папи той прави и стенописи, и фрески, и гробници, но остава склуптор. Става архитект и строителен инженер на грандиозната катедрала Св. Петър във Ватикана, за да изправя чужди грешки. Рисува стенописи в Сикстинската капела. Пише стихове, когато е влюбен или нещастен. Един всестранно развит гений. Поклон !

Сикстинската капела - изцяло<br />изписана от Микеланджело
Сикстинската капела - изцяло
изписана от Микеланджело
Никога не съм имала особено топли чувства към Ватикана и католическата религия. След това посещението на Ватиканските музеи загубих и малкото уважение, което хранех към тези институции. Мислех, че имам някаква представа за богатствата на Ватикана – от филми, книги, разкази. Бедна е фантазията ми. Огромен зид, на височина 5-6 пъти човешки бой, пази богоизбраните и техния рай от посегателствата на простосмъртните. Само божията защита не е достатъчна. Минаваме по един през тесен вход за да попаднем на свещената земя. Всеки квадратен метър от пода, стените, тавана на Ватикана струва милиони. Хиляди оригинали от различни култури, крадени или завоювани с кръвта на верующите. Безценни творби на гениални създатели, които са умирали в мизерия. Богатства, с чиято стойност могат да се нахранят гладните по цялата земя. О-о, спри критичния си дух! Не си тук да съдиш, а да гледаш! Ето, виж, дори Исус Христос от тежкия килим на стената те съпровожда с поглед, където и да си, той те следи. Той гледа и вижда...и всекиму според заслуженото, ще има съд, иде Страшният съд! А той, Страшният съд е там, в Сикстинската капела.

Ватикана - Сикстинската капела
Ватикана - Сикстинската капела
Ето че вече сме тук, в капелата. Изцяло изписана от Микеланжело – таван, стени. Къде да гледаш по напред? Всички фигури са живи, виждам мускулистите им тела в движение. Господ е вдигнал гневно ръка за да накаже грешниците, а Богородицата ги гледа състрадателно. Капелата е претъпкана с туристи. Въздухът не достига. Чувствам, че леко ми се вие свят. Не, не е от въздуха, а от силно извитата глава към тавана. Искам да запаметя всичко – забранено е да се снима. Може ли да се обхване с поглед сътворението на света и целия фриз от библейски сцени със стотици фигури? Ето и Адам – Господ го е създал по свой образ и подобие – току що е вдъхнал живот в силното му атлетично тяло, а погледът му все още е кротък като на агнец. Там Адам и Ева в райската градина, ето и Пиянството на Ной и неговият ковчег. И още толкова много образи, и всеки с различно изражение. Очите ми се премрежват, вратът ме заболява и в съзнанието ми изплува друга картина – Микеланжело легнал по гръб на скелето рисува и боята капе по лицето му. Четири години от живота му протичат под тавана на Сикстинската капела в очакване милостивият папа да му разреши да вае камъкът – неговата съдба. И още толкова време за да изпише Страшния съд. Сикстинската капела все още е действаща и се използва като параклис, където заседава съветът на кардиналите, когато избират нов папа. От тук се издига белият пушек – символ, че вече имаме божий наместник на земята. Какво ли бихме правили без него?

Сътворението на Адам от Микеланжело
Сътворението на Адам от Микеланжело
Катедралата Свети Петър е най-големият католически храм в света. Построен е за да съхранява мощите на Христовия ученик св.Петър, който става основоположник на християнството в Римската империя. Храмът, строен и разрушаван многократно през вековете, дължи днешния си вид изключително на Микеланжело Буонароти, който създава детайлни планове, архитектурни и инженерни, които стриктно се спазват и след неговата смърт. Пространството вътре е необозримо. Туристи от всички раси и народности взаимно се блъскат за да видят повече отколкото е възможно. Огромна опашка се вие около черната статуя на светеца (не разбрах защо този св.Петър беше черен, но има ли значение?) за да докоснат според поверието крака му за щастие. Аз нямам време да моля за щастие. Бързам, имам среща с Пиетата.

Пиета
Пиета
Eто я. Оградена с въженце, да не мога да я докосна, Мадоната държи в ръцете си тялото на безжизнения си син. Защо си я наказал така, Господи? С какво помогна жертвата на сина й и нейното страдание на човечеството? Коленичих и дълго останахме смълчани, тя в мъката си, аз в преклонение и възторг от изумителното творение на Микеланжело. Как е възможно от студения мрамор да се извае такова страдание? С какво сърце и с каква ръка си дялал камъка, маестро, та от него бликат човешки чувства? Бог ли си бил та си създавал божествени творби? Безспорно Бог си бил... и като пред бог ти се прекланям.


Куполът на Св.Петър от Микеланжело
Куполът на Св.Петър от Микеланжело
Повдигнах сведената си глава за да обхвана с поглед купола на катедралата. Няма думи и няма сравнения, с които може да се опише това бижу на архитектурата, на живописта, на инженерната мисъл. Трябва да се види, а само да се види, не е достатъчно. Трябва да се гледа дълго, дълго, да се насити душата с красотата му. Щастливци са ония, които могат често да вдигат глава и да се любуват на това съвършенство. Тук също Микеланжело е оставил години от живота си. Трябва да се види куполът и от вън. Изящен и съвършен той се забива в небесния свод за да покаже на бога, че на земята се творят божествени красоти. Мисля си, че Микеланжело е съперничел на Бога, съставяйки архитектурния план на катедралата Свети Петър. Стоиш и гледаш и не вярваш на очите си, че всичко това е създадено преди векове. Не, не вярвам, че е бил простосмъртен. Твърдя, бог е бил!

Мойсей от Микеланжело
Мойсей от Микеланжело
Програмата не предвиждаше разглеждане на църквата Сан Пиетро ин Винколи (S. Pietro in Vincoli), но аз не можех да не я посетя. Там ме чакаше Мойсей, най-зрялата творба на Микеланжело. Не държа да видя папата, но без да видя Мойсей, няма да си тръгна от Рим! А той наистина ме чакаше. Седнал на своя каменен престол, обърнал поглед към мен, безсловесен, той ме приветства с добре дошла. Мускулите на силното му тяло изпъкваха под тънката наметка. Коленичих (уви, отново зад въженцето) и дълго се гледахме. Аз, потънала в нямо съзерцание, бездиханна; той – излъчващ мощ и увереност. Имах чувството, че ей сега ще стане и ще ми протегне лявата си ръка за поздрав, защото в дясната стискаше скрижалите с десетте божии заповеди. Разменихме мисли – за битието, за цената на свободата, за личността и еволюцията на съзнанието, за непреходните стойности на изкуството. Мойсей живее в камъка. Духът на Микеланжело витае край него и от белия мрамор се излъчва сияние. Потръпнах и сведох очи. Всичко родено в природата умира, сътвореното от Микеланжело продължава да живее...

Базиликата Свети Клементе
Базиликата Свети Клементе
Имах да направя и едно друго отклонение от официалната програма. Друго задължение, което произтичаше от моята славянска кръв. Трябваше на всяка цена да се поклоня на гроба на св. Кирил Философ в базиликата Свети Клементе (S.Clemente), една от най-старите в Рим. Пристигнах запъхтяна в последните минути преди затваряне на църквата. Молих служителките със сълзи на очи да ме пуснат в подземието, където се намира гробът. За тях бях една от многото. Вече е затворено и край. Не, не, извиках и блъснах вратата към подземието, тя се открехна и аз се спуснах по стълбите надолу. Служителката извика, но или не й се тичаше след мен или сърцето й се беше смилило. И така, имах секунди да видя потъмнелите камъни, върху които в златни тонове се открояваше мозайка с образа на св.св. Кирил. Успях да прочета и надписа на български “В памет на Българския равноапостол и просветител св. Кирил от Българския народ.” 869-1929. Светлините угаснаха и трябваше да се измъквам пипнешком нагоре, където служителката ме посрещна гневна. Като видя лицето ми, обляно в сълзи, махна само с ръка и ми посочи параклиса, зад чиито решетки стояха образите на двамата братя. Щракнах с фотоапарата и замаяна излязох навън. Смрачаваше се. Поех бавно към хотела. Имах нужда да повървя пеша, да успокоя емоциите си, да асимилирам видяното.

Колизеумът
Колизеумът
Рим е музей. Рим е история. Рим е вечност. Не мога да остана равнодушна към нереалните картини, които очите ми поглъщат. Сред развалини и останки от минали векове изникват внезапно приказни сгради. В центъра на Рим, на крачка от Колоната на император Траян, издигната в началото на втория век от нашата ера се издига великолепна съвременна постройка в чест на крал Виктор-Емануил II, пръв крал на обединена Италия. Не далеч Колизеумът впечатлява с размерите си. Строен през 72 година от нашата ера, известен като амфитеатърът на Флавий, той побирал над 55 000 зрители. Бил предназначен за различни видове борби, комични фарсове, бой с диви зверове, борба между гладиатори. Хляб и зрелища! Разрушен през 847 година от страшно земетресение, Колизеумът и днес е импозантен и впечатлява туристите.

Монумента на крал Виктор-Емануил II
Монумента на крал Виктор-Емануил II
Пантеонът, строен преди повече от 18 века, реставриран многократно за да добие днешния си вид, е уникална сграда. Високият му купол завършва с огромен отвор, наречен окулус (око), през който влиза светлината, дъжда и в редките случаи даже сняг. Покрай стените му лежат гробници на неизвестни за мен крале, които имат честта да се намират редом с гроба на известния ренесансов художник Рафаел. Вътре в Пантеона цари тишина и вее хлад от надгробните плочи, навън животът продължава шумен и атрактивен. Аниматори, облечени като римски войници, привличат вниманието и овациите на туристите.

Пиаца Навоне
Пиаца Навоне
Едно примамливо място за разходка в Рим е Пиаца Навоне – най-хубавият площад на Рим. Фонтанът на Нептун, фонтанът на Мавъра и разбира се Фонтанът на четирите реки (Нил, Ганг, Дунав и Рио де ла Плата) са приятна гледка, около която се трупат любопитни. По площада десетки художници излагат платната си. Харесах си няколко картини, усмихнах се на художниците и... отминах, Очи пълни, ръце празни.
(следва)

снимки - авторът
Анна Цветкова, Монреал, Канада
ani_tzvetkovaatyahoodotcom





Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement