Обичаме да пътуваме - споделени впечатления






За автора:


Анна Цветкова е професионален литератор, редактор и преводач. Обожава пътешествията и градинарството. Автор е на книгите: Пътувай с мен, Сърце от камък и Контрасти. Книгите могат да се закупят на личния емейл на Ани - annatzvetkova39@gmail.com, в църквата Св.Иван Рилски - Монреал и книжарница Хеликон - София. Книгите й са изпълнени с лични оценки, живи, динамични, подобни на планински бързей. Наситени са с фактология и хумор. Четат се на един дъх.


Travel Together - С Мариса в Париж
С Мариса в Париж

Автор: Анна Цветкова (Montreal, Canada)
Категория: Франция - Париж


La Tour dEiffel
La Tour dEiffel
Съвсем неочаквано в началото на април се озовахме в Париж – Мариса и аз.
Едва оставили куфарите в хотела, хукнахме навън. Времето беше като по поръчка. Свежо, ясно. От нашата улица виждахме Айфеловата кула, забила връх в небето. След десет минути бяхме в подножието й. Очите на Мариса се смееха. Виждаш ли, хей там ще се изкача. Не, не с асансьора, искам пеша по стълбите до върха. Разбира се, че няма да се изкачиш пеша, Мариса. Ще се измориш и ще ти се завие свят. И за върха забрави! Ще се качим само до втория етаж. Кулата има три етажа, а върхът не е за туристи. Там се помещава предавател на телевизията. Ето и асансьора. Мариса, ще погледаме Париж от високо. Знаеш ли защо е построена Айфеловата кула? Не? Построена е в 1889 год по проект на Гюстав Айфел като временна постройка за Международна изложба, посветена на Стогодишнината на Френската революция. Била е техническо чудо, но парижани я намирали за грозна. Куп желязо. Смятали да я разрушат след 20 години. Само че така свикнали с елегантния й силует, че я реновирали и оставили като символ на Париж. Виждаш ли улиците? Каква симетрия. Всичко е подредено като по конец. Тази инфраструктура Париж дължи на барон Осман. В средата на 19-тия век с благословията на Наполеон Бонапарт и естествено с много пари, той разрушава старите мрачни улички на средновековния Париж. Събаря стотици къщи и реновира града с огромни авенюта, паркове и площади. Много собственици на къщи са го проклиняли тогава, но сега техните наследници и ние, туристите, можем да се наслаждаваме на неговата “права линия”.

Arc de Triomphe du Carousel
Arc de Triomphe du Carousel
Виждаш ли, от няколко часа сме тук и вече имаш целия Париж в краката си. Истина е, че седем дни за Париж са нищо време, но аз ще се опитам да ти покажа възможно най-много. Ще пестим от времето за спане и ядене. А-а, не, не от времето за ядене, въздишаш ти. Да съм в Париж и да не опитам френската кухня и вина? Не, не съм съгласна. Засмях се. Това си ти, Мариса. Пълна чиния и чаша хубаво вино, пък после и потоп да става! Добре, сега гледай. Това под нас са Марсовите полета, където се правят военни паради. В дъното е Военното училище. Ей там в далечината, виждаш ли, се белее Сакре Кьор и Монмартър. Това отсреща тук e дворецът Шайо. По нататък се вижда купола на льо Гран Пале, срещу него е льо Петит Пале. Обелиска виждаш ли? Всичко това ще посетим. Виж Сена, колко много туристически корабчета! И на тях ще се качим. Ела сега да си направим няколко снимки. Виждаш ли, как всичко се подрежда както го желаеш. Ето този човек ще помолим да ни снима двете на фона на Айфеловата кула. Дай да поседнем на парапета на Пале дьо Шайо. Кажи, какво искаш да правим през тази първа вечер в Париж? Искаш ли да дочакаме фееричното осветление на кулата? Осветена Айфеловата кула е истинско бижу. Не искаш? Искаш вечеря в ресторант! И бутилка френско вино! Ех, ти, ресторантска душо. Така да бъде. Отиваме на ресторант!

Paris
Paris
На един ъгъл, не далеч от нашия хотел, стоеше един елегантен мъж. Мариса спря за миг. Ами аз го познавам този мъж, каза тя, ама кой беше? Засмях се. Познаваш го от телевизията. Това е вечният кандидат за президент Франсоа Байру (François Bayrou). Няколко дни по-късно споделихме този случай с нашите парижки приятели. Те се разсмяха и казаха: Можехте да вечеряте за негова сметка. Ако бяхте го поздравили и казали, че сте от Квебек и сте негови почитатели, той обезателно щеше да ви покани на вечеря. Много е суетен. Егото му е по-голямо от Айфеловата кула. Уви, пропуснахме случая и вечеряхме на собствена сметка.

Прибрахме се късно. Хотелът ни (Le Pavillon, 54 rue St.Dominique) е исторически паметник, построен през 1585 година от Урсолинските монаси. След революцията манастирът е продаден на Жосефина, която живее в него преди сватбата си с императора Наполеон. Когато се построява Айфеловата кула, част от манастира се обособява като хотел за многобройните гости на Международното изложение и другата част като жилища за нуждите на нарастващото парижко население. Да намериш хотел на пъпа на Париж и той да е с поносими цени е истинско чудо (изнамирането му дължахме на сина ми). Кварталът беше повече от модерен, луксозен и естествено скъп. Нашият хотел-манастир се вписваше архитектурно добре с реновираната си фасада в една малка кичеста градинка. Стаите, не големи по размери (бивши килии), само 18 на брой, също бяха претърпели реконструкции и всяка имаше своята модерна баня. Така че имахме Париж и имахме свое комфортно гнездо на крачка от големите туристически атракции. Усмихвай се, Мариса, Париж е твой!

Bus Open Tour
Bus Open Tour
Не можехме да се лишим нито от ядене, нито от спане. Затова решихме, че има и по-съвременни начини за пестене на време. Купихме си карти за туристическите автобуси Open Tour, с които можеш да се качваш и слизаш на която искаш спирка по техния маршрут. Четири линии – зелена, оранжева, синя и жълта обикалят всички туристически обекти. Слизаш, разглеждаш и когато искаш се качваш на следващ автобус за следващ обект. И така, на път. Слушалки в ушите за да слушаш обясненията на автоматизирания гид, карта в ръката за да следиш обектите, удобни обувки за ходене за да не се изморяваш и разбира се пари кеш или банкова карта, защото съблазни те дебнат отвсякъде. Мариса, за бога, не обувай тези обувки. Елегантни са, ама няма да смаеш Париж с тях. Не, не, много са ми удобни. Пък и са асорти с тоалета ми. Че бяха асорти с тоалета й, бяха. А колко бяха удобни се видя съвсем малко по-късно.

Arc de Triomphe
Arc de Triomphe
Мариса, ето ни под Триумфалната арка ( Arc de Triomphe de l’Etoile ). Тя е построена по поръчка на Наполеон след историческата му победа при Аустерлиц, където разгромява австрийската и руската армия в така наречената битка на тримата императори. Поръчана през 1806 година, тя е завършена тридесет години по-късно поради многобройните войни, които води Франция през този период. Виж, това е вечният огън, който гори в памет на Незнайния войник от Първата световна война. Погледни от тук – в права линия по авеню Champs Elysées се вижда Обелискът на Place de la Concorde, L’Arc du Caroussel и в дъното след градините Jardin de Tuileries се намира музеят Лувъра. Мариса, не те ли впечатлява всичко това? Защо кривиш физиономия? А-а, обувките! Всякакви упреци са излишни. Качваме се на автобуса. Ще направим кръг и когато стигнем до спирката на Les Invalides ще слезем и отидем до хотела да се преобуеш. В същност май нямаш маратонки или други ниски обувки. Ех, Мариса, Мариса. Не спестихме, а загубихме време. Турист да си, пак се иска опит. Ама, здраве да е. Все едно, за Париж седем дена не стигат. Всичко не можеш да видиш.

La Place de Tertre
La Place de Tertre
С други уж по-удобни обувки Мариса едва се изкачи на Монмартър. Върхът на хълма винаги е бил място на различни религиозни ритуали от древността до днес. Панорамата, която се открива пред погледа ни е великолепна. Париж се губи до хоризонта. Някога скатовете на хълма са били опасани с пояс от лозя, от които има само спомен. Базиликата Sacre Cœur е построена на върха на хълма в края на деветнадесетия век и е едно архитектурно бижу. Тя е почти толкова посещавана колкото и Парижката Света Богородица. Уви, Мариса не се впечатли много. Мадона, Исус Христос, светци, стъклописи. Ами то е като Оратоар Сен Жозеф в Монреал. Да, Мариса, така е. Той е почти копие на Сакре Кьор. Има и друго такова, намира се на остров Мартиника. Ако искаш... Явно нищо не искаш, Мариса. Искаш да поседнеш някъде...Обувките... Оставих я да слезе и да ме чака в кафенето в подножието на хълма. А аз тръгнах по следите на спомените, когато бях много млада и за първи път в Париж.

La Place de Tertre
La Place de Tertre
Малкото площадче La Place de Tertre зад базиликата беше място на художници. Седях на столче пред един художник, който с ножица в ръка бързо оформяше профила ми на черна хартия. Гледаше ме очарован (нескромно, но се надявам, че беше искрен), правеше ми комплименти и се интересуваше дали всички българки са така красиви. Любопитна съм, какво би казал днес, ако ме види? Ще го намеря ли? Засмях се сама на себе си. Много вода беше изтекла от онова време. Ни младост, ни хубост. Художникът и жив да е, би бил над сто години. Хората стареем бързо, а светът около нас се променя бавно. Площадът беше почти същият. Ще речеш, същите художници, същите стативи, по същия начин рисуват, изрязват профили от черна хартия. Тук времето сякаш е спряло. И все пак... да, преди години го нямаше това кафене в средата на площада, някак всичко много се е сгъстило. Много народ, всеки се блъска, иска да види. Уж сме извън туристическия сезон! И какво гледаш, като нямаш възможност да се отдалечиш поне на крачка от картината за да я видиш как би изглеждала на стената ти? Всичко е станало много търговско и по- малко артистично. Художниците гледат апатично, малко туристи се задържат пред стативите. От тук по-рано се виждаше почти целия Париж, сега мътнее, губи се в смога. Дърветата са порасли, закриват гледката. Да, всичко тече, всичко се променя...

Заварих Мариса на столче пред кафенето с чаша кафе. Нали не трябва да пиеше кафе, Мариса! Че кой казва, че го пия? Забравих, че тя и в Монреал си поръчва кафе за да седне в някое заведение. Колко сме различни. На мен ми дай боров въздух или морски бриз, на нея лукозно заведение и гъч от хора. Ставай, Мариса, следващ обект- la Cathedrale Notre-Dame de Paris. Трябваше в същност да започнем именно от Парижката Света Богородица. Не, не защото е най-известният паметник, а защото там е сърцето нa Париж: Точката –Километър Нула, от където започва броенето на километража на всички пътища във Франция. Намира се на малкия остров Ile de la Cite, разположен в реката Сена.

Cathedrale Notre Dame de Paris
Cathedrale Notre Dame de Paris
Ето, стъпи тук, точно на този бронзов кръг с надпис Нулева точка на пътищата на Франция. Сега можеш да поемеш в която посока желаеш. Тръгваш от нула. Запомни, от тук нататък тръгваш от нулата. Нищо с минала дата не те интересува. Всичко лошо е зад гърба ти. Пред теб са само хубави неща. Пред теб е катедралата, строена от 1163 до 1270 година върху древни останки на римски храм. Многократно реновирана, тя е най-красивата готическа църква. Няма начин да не си я виждала стотици пъти по филми, реклами, албуми. Виж хубаво фасадата й отпред. Малцина знаят, че тази фасада е недовършена. Всеки път, когато се съберат достатъчно пари за завършването й, нова война се отваря и парите се похарчват. И тъй като катедралата става световна известност в този си вид, вече никой не мисли да я довършва. После ще погледнем задната й фасада, която е много по-красива, тъй като е завършена по проекта си. Виждаш ли порталите със склуптираните светци? Това е самата Дева Мария , а в дясно на портала е майка й света Анна. Мислиш ли, че си приличаме? Мариса се засмя: Е, по святост и хубост не, само по името. Толкоз по-зле за мен, Мариса, очаквах да ми направиш поне един малък комплимент! И така, днес сме част от тридесетхилядната тълпа, която посещава всеки божи ден катедралата. Хлътваме във вътрешността й. Прохладно, сумрачно, потайно. Светлината се просмуква през стъклописите, призрачна и многоцветна. Движим се на пръсти, говорим шепнешком. Не трябва да нарушаваме покоя на десетките мадони, които бдят над невръстния младенец.

Cathedrale Notre Dame de Paris
Cathedrale Notre Dame de Paris
Мариса, ела, виж. Тук е изложен един голям макет на катедралата. Можеш да разгледаш всичко подробно, защото в същност не е възможно да видиш всички подробности в действителните им размери. Нито пък покрива отгоре. Чакай да ти направя една снимка. Доказателство, че си била вътре в божия храм. Ето главният олтар. На него са изобразени четиримата евангелисти – Лука, Матей, Йоан и Марко. За тях ти знаеш повече от мен. Аз съм невежа в тази област, гледам на всичко това само като на произведения на изкуството. Този олтар е централната точка на катедралата. Виж големия орган. Казват, че има 5 клавиатури и 7374 тръби. Ако имаме време, можем да посетим някоя голяма литургия и да го чуем. Ето и по-малкия, той има само една клавиатура и 1840 тръби. Ето тази склуптора дава името на катедралата – Vierge a l’enfant – Парижката Света Богородица. Божествена е, нали? Ето и една Пиета – Богородицата държи в скута си мъртвия току-що свален от кръста Исус Христос. Никога не съм могла да разбера защо тази богоизбрана майка трябва да понесе такива страдания. И гледа към небето, към преподобния отец с болка и надежда. Болката разбирам, надеждата – не. Надежда за какво? Не, не ми обяснявай, Мариса. Не мога да проумея защо бащата-бог жертва сина си. С какво светът се е променил оттогава до днес? Да е станал по-добър? Зарежи всички религиозни обяснения. Не искам да знам. Това си е чисто предумишлено убийство. Остави ме само да се наслаждавам на изкуството. Всичко това е сътворено от човешки ръце. А-а, чуй камбаните. Този звън е божествена мелодия, но той също е произведение на човешките ръце. Слушай, ето така Квазимодо е удрял камбаните и те са възнасяли до бога неговата любов към Есмералда, красивата циганка. Няма нищо по-възвишено от любовта. Гледала ли си операта Парижката Света Богородица, постановка на Люк Пламондон? И Гару в ролята на Квазимодо? С тази роля Гару, никому неизвестният кебешки певец от баровете на Магог си спечели световна известност. Парижките мадами го боготворят. Честно казано, и аз като чуя дрезгавия му чувствен глас потръпвам. Трябва да видиш тази кебешка постановка. Имам я на диск. Предполагам, че си чела романа на Виктор Юго? Няма по-силен словесен израз за любовта от това произведение. Искаш ли да слезем в криптата? Там се съхраняват много свещени реликви. Или предпочиташ да се качим на терасата отгоре и да погледаме Сена? Оставяш всичко това за друг ден. Добре, Мариса, винаги е добре да мислиш, че и утре е ден.

Sena
Sena
Разходката по Сена ще я наречем кроазиера. Че то си е кроазиера, макар и миниатюрна. Корабчето, наречено Bateau Mоuche е парижка забележителност, която няма да пропуснем. Усещаш ли, че тук духа хладен вятър? Април е все пак. Седни на завет. И седнала можеш да виждаш кейовете и забележителностите, покрай които плаваме. Сена е пълноводна, нивото й е високо, всичко добре се вижда. Застани ето така, ще те снимам на фона на гърба на Парижката Света Богородица. Виждаш ли, от тук катедралата е по-красива. Това тук е базиликата Sainte Chapelle. Не се вижда добре, но тя също е много красива, струва си да я посетим. Виждаш ли края на острова, това там е Palais de Justice – Съдебната палата. Този мост се казва Pont Neuf, но не само, че не е нов, но е най-старият каменен мост на Париж.

Louvre
Louvre
Гледай, сега се движим покрай кея на Лувъра. От тук виждаш само кули и стени. Музеят е огромен, утре ще го посетиш. Минаваме покрай градините на Тюйлери. Не, от тук не виждаш много, но утре... нали и утре сме тук. Любувай се на реката. Минаваме под моста Александър Трети. Красив е, нали? Той свързва Hotel des Invalides със Grand Palais и Petit Palais. Всички тези сгради сега са музеи. Ето ни и под Айфеловата кула. Интересно е да я гледаш от водата. Отсреща е градината на Trocadero, където бяхме още първия ден. За съжаление корабчето ни ще обърне тук. Малко по-нататък се намира умалено копие на Статуята на свободата. Франция в края на 19 век подарява статуята на Съединените Щати и тя става символ на Америка. За себе си прави по-малко копие и то се намира в Сена след Алеята на лебедите. Интересно е да се види, но...нали се разбрахме, седем дни за Париж са нищо време.

Pyramide du Louvre
Pyramide du Louvre
Мариса, представям ти Луи 14-ти на кон, или така наречения крал слънце. Застани до статуята да те снимам на фона на Голямата пирамида на Лувъра. Ето така. Лувърът, преди да стане най-големият Парижки музей е бил дворец. Съхранява различни произведения на изкуството- картини, склуптори, графики, повечето от френски творци до средата на 19 век, както и гръцки и римски антики, египетски мумии и предмети с историческа стойност. Някои са купувани, повечето са крадени, но за това не се говори. Музеи като Musee d’Orsay, Centre de George Pompidou и няколко десетки други съхраняват съвременни изкуства. В Париж освен постоянните музеи непрекъснато има и разни изложби. Така че ако човек има време и желание може да обикаля с месеци. Виждаш пирамидата. Тя е вход за приемната зала. Пирамидата е по проект на един американски архитект от китайски произход. Състои се от 666 стъклени пана. Казват, че това число е дяволско. Не съм правила изследвания какво му е дяволското. Знам само, че парижани първо са се опълчили против този проект, както и с Айфеловата кула, но сега си обичат Пирамидата и се гордеят с нея. Тя е връзка между съвременността, античността и средновековието. Вътре под голямата пирамида ще видиш обърнатата. Двете заедно представляват символ на мъжкото и женското начало, или ако ги съединиш се получава звездата на Давид. И двете пирамиди, (а има още три по-малки вътре) са философия, която, ако те интересува, ще потърсим в Интернета. Сега ще влезеш сама в музея. Аз съм го посещавала няколко пъти и пак не всичко съм видяла.

Jardins du chateau de Versailles
Jardins du chateau de Versailles
Честно казано, предпочитам градините на Тюйлери – те са музей на открито. Така че ти обиколи залите, но се спирай само на онова, което наистина те интересува. За няколко часа не можеш да видиш всичките 500 000 експоната. От време на време гледай и таваните, че повечето са истински шедьоври. Гледай да не пропуснеш Милоската Венера, Умиращият роб на Микеланжело. Сигурна съм, че пред Джокондата на Леонардо да Винчи ще се трупат най-много хора, така че няма опасност да я пропуснеш. Е, спри се пред известната картина на Делакроа - Свободата водеща народа. Така в разговор с някой французин ще можеш да погъделичкаш самочувствието му, че познаваш и френското изкуство. Знаеш колко са суетни французите. Хайде сега, върви и се наслаждавай! А аз бавно ще вървя през градините, ще изляза на Елисейските полета и ще се оставя да бъда съблазнена от пролетта по парижките булеварди. Откровено казано, иска ми се да остана насаме с Париж, моята стара любов, на която никога не се наситих...


Мариса, днес сме канени на гости. Сестрите на нашата обща приятелка Фатима дават прием в наша чест. Лила, в чийто дом отиваме, живее в Монтрьой. Казват, че това си е чист арабски квартал на Париж. Трябва да купим вино. Мисля, че това е най-подходящият подарък. Какво мислиш? Ето тези 2 бутилки, харесват ли ти? Мариса погледна бутилките и се намръщи. Ти явно нищо не разбираш от вино, каза тя. Гледай не красивия етикет, а годината на производство. Твоите бутилки и двете са от 2009 година. Не е добра година за вино. Избери ето тези от 2005 година. Добре, Мариса, признавам, в тази сфера съм по-близко до нулата отколкото до единицата. Грабваме двете бутилки и на път – метро, смяна на линията, спирка и малко пеша. Кварталът Монтрьой. Беше ми трудно да повярвам, че съм в Париж. По скоро бях в Магреба. Кварталът наистина арабски. Надписи на арабски. Езикът арабски. Физиономиите арабски. Отворени магазини. Неделя е. Магазините във френските квартали на Париж са затворени. Е да, ама в този квартал се затварят в петък, мюсюлманската неделя. За нас няма значение, всичките тези седем дни в Париж за нас с Мариса са недели. Ето и блокчето на Лила. В същност е комплекс от три различни по големина блокчета, с не голям двор и мъничка градинка. Всичко добре оградено. На портата електронно табло. Трябва не само да знаеш името на домакина, но и кода за влизане. Вътре в дворчето младежи играят на топка, а малки деца се гонят по алейките. Не е просторно, но е защитено от чужди погледи местенце.

Versailles
Versailles
Оказа се, че Лила живее в едноетажната постройка в комплекса, която си е самостоятелна къща. Даже си има собствено малко дворче, където никнат подправки и коприва, която тя смята за плевел. Обясних й как може да приготви копривата. Тя ме изгледа учудено. Не знаеше шегувам ли се или говоря сериозно. Яде ли се тази бодлива трева? Нямаше смисъл от повече обяснения. Лила беше парижанка. Вътре обстановката беше също парижка. Обедът обаче беше арабски – кус-кус по алжирски. Нашето вино беше оценено. Пихме не по арабски, а по френски. Уговорихме се утре да посетим друг известен арабски квартал – Барбес, където всичко е по-евтино. Колкото и странно да звучи, в арабските квартали забравях, че съм в Париж. Казват, че Париж има сто лица. Навярно е така. И все пак, в Париж искам да се чувствам във Франция. Не купих нищо евтино от Барбес.

Versailles
Versailles
Седем дни в Париж. Мариса цъвтеше. Не се спирам подробно на всичко видяно. Гледах повече Мариса, четях в очите й удоволствието от сбъднатата й мечта. Нейното удоволствие беше и мое. Дойде време да се завърнем в Монреал. На летището Шарл де Гол шофьорът на таксито по погрешка ни остави на друг терминал. Трябваше пеша, на бегом с куфарите, да намерим нашия терминал. Едва не изтървахме полета. Качихме се в самолета в последната минута. Тогава не знаехме, че късметът е с нас. Оказа се, че излетяхме с последния самолет преди Европа да затвори летищата си. В Исландия беше изригнал вулканът, чието име не мога да произнеса. Това научихме при кацането ни в Монреал. Така Мариса пристигна навреме за изследванията в болницата. В края на април я оперираха.

С Мариса в Париж
С Мариса в Париж
Сега е здрава и жизнена. Пътуването до Париж й даде вкус към пътешествията. Продаде си апартамента в Мадрид и ходи до Лас Вегас да удвои парите си. Хазартна душа. За щастие не ги загуби. Печалбите са покрили загубите. Върна се освежена и с нови планове. Сега няма време да диша. Работи като доброволка в няколко здравни заведения. Непрекъснато търчи на някъде. Зарежда другите със своя позитивизъм. Основният й девиз- мечтай и дерзай!

Понякога си мисля, трябва ли да чакаме нещо да ни подсети, че трябва всеки ден да мечтаем и да се стремим да изпълним мечтите си? Бъди здрава, Мариса! Предстоят ти още пътешествия в този живот. Мечтите никога не свършват!

***

(снимки авторът)


Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement