Обичаме да пътуваме - споделени впечатления






За автора:


Анна Цветкова е професионален литератор, редактор и преводач. Обожава пътешествията и градинарството. Автор е на книгите: Пътувай с мен, Сърце от камък и Контрасти. Книгите могат да се закупят на личния емейл на Ани - annatzvetkova39@gmail.com, в църквата Св.Иван Рилски - Монреал и книжарница Хеликон - София. Книгите й са изпълнени с лични оценки, живи, динамични, подобни на планински бързей. Наситени са с фактология и хумор. Четат се на един дъх.


Travel Together - На път за Огнена Замя
На път за Огнена Замя

Автор: Анна Цветкова- Монреал, Канада
Категория: Аржентина - Ушуаиа


Из пътеписа "ОБИКОЛКА НА ЮЖНА АМЕРИКА"

Карта на кроазиерата
Карта на кроазиерата
До Фолкленските острови ни деляха два дни път в открит океан. Мислехме си – два дни.(Не знаехме, че ще станат четири) Пак басейн, жакузи и т.н. Мислехме си, но не знаехме какво си мисли природата или Господ, както искате го наречете. Първото, което забелязах, бяха странните пакети, които се появиха по всички кътчета на кораба. Бяха пликове за повръщане. Друго – искаш да направиш крачка надясно, а неочаквано прегръщаш стоящия от ляво до теб. Корабът започна да се клати неудържимо. Моята испанка се скъса от повръщане. Жално ми каза: “Ако сега стане нещо с кораба, моите приятелки ще кажат – ние го предвидихме и я предупредихме!” Успокоих я. Щом аз съм тук, нищо лошо няма да ти се случи. Видях паникьосани хора, които хълцаха непрекъснато, видях полуприпаднали от страх. За нейно учудване и не само за нейно, на мен нищо ми нямаше. Бях спокойна, хладнокръвно помагах комуто можех. Разхождах се из полупразните зали. Най-после спокойно можех да се добера до Интернета. Писах на синовете си, че на кораба всичко се плаща, дори питейната вода. Отговорът на един от тях ме разсмя: “Мамо, щом водата се плаща, пий бира!”

Четири дни бяхме сред десетметровите вълни на бурята. Въпреки хладнокръвието ми две нощи не мигнах. Не от страх, макар че беше страховито. Вълните заливаха прозореца на кабината ми. Имах чувството, че всеки миг стъклото няма да издържи на напъна и водите ще залеят леглото ми. Люшкането беше толкова силно, че подскачах непрекъснато като на трамплин или батуд, както искате го наречете. Тялото ми жадуваше покой. Въпреки безсънието бях някак възбудена. Мога да кажа, бях някак ненормално щастлива да преживея една такава опасност. Да се спи не можеше, да се яде също. В късна нощ седяхме с Тереза до прозореца на един от баровете, когато най-високата вълна удари кораба. Бяхме на десетия етаж и пяната на вълната забули стъклото. Тънка струйка вода потече по перваза на херметизираното стъкло. Силният удар ни извади от равновесие и тя се хвърли неволно в ръцете ми. Наложи се да я успокоявам като малко дете. Тя хълцаше, притискаше се в мен - бях единственото й спасение. За кой ли път я уверявах, че нищо лошо не може да ни се случи. Вятърът ни беше отклонил от маршрута. Корабът беше направил една голяма дъга на изток в океана. Капитанът бе предпочел да се отдалечим от бурята, вместо да рискува сигурността на пасажерите си, вървейки право срещу нея. Това беше щастливо измъкване от предизвикателствата на съдбата, но заплатихме съответна цена - пропуснахме Фолклендските острови. Мнозина съжаляваха, особено английските пътници. За тях Фолклендските острови бяха въпрос на чест – все още са английско владение. Затова пък аржентинците пренебрежително казваха: “Няма какво толкова да се види на Малвинските острови. Голи скали и овце.” Всеки с интересите си. Има-няма тридесетина и повече години същите острови Фолкленд на английски или Малвинас на испански бяха повод за една война, завършила в полза на англичаните. В чии води са островите? По-силният печели. Вие как мислите?

Пропуснахме голите острови с овцете и спечелихме извинението на капитана. А извинението беше – шампанско на корем, бяло вино, коктейли – кой каквото поиска. Не знам той ли трябваше да се извинява за природното бедствие или ние да му благодарим, че сме живи и здрави. Както и да беше, всички пихме с удоволствие. Въздържатели не видях. Наближавахме Нос Хорн.

Нос Хорн
Нос Хорн
Палубите бяха затворени през всичките дни на бурята. Това беше истинско мъчение за пушачите. Беше забранено да се пуши навсякъде вътре в кораба. Даже и Тереза, която едва удържаше червата си, страдаше за глътка цигарен дим. На 29 февруари палубите отвориха вратите си. Като затворници хукнахме навън и бяхме изненадани от свирепия вятър и студ. Бяхме наближили най-южната точка. Облечена в канадската си шуба, с шапка и качулка, правех отчаяни опити да се задържа на палубата на дванадесетия етаж за да снимам Нос Хорн. Снимах го и ме снимаха на фона на мъглата, в която островите бяха обвити. Силуетът на мемоарния паметник с Албатроса едва се различаваше в пепелявата влага, която го обгръщаше. Да прочета какво пише на мемориала, естествено не можех. Знам, че има надпис: “Cape Horn is 57/48’ S. Rounded pm January 29, 1615.” (Нос Хорн е на 57 градуса 48’ Юг, Заобиколен през следобеда на 29 януари 1615 година). По тогавашните измервателни уреди е допусната грешка от 202 км. Двамата сина на холандския изследовател Исаак Лемер са нарекли най-южната точка на името на своето родно пристанище Хорн. Днес островът е в чилийски води и служи за метеорологична и радио станция на Чилийската флотилия. Да се слезе на скалата беше невъзможно. Заобикаляхме го и бавно срещу вятъра се отправихме през Bеаgle chanel за да потърсим спасение в Ushuaia. Получих диплома, доказателство, че Анна Цветкова е заобиколила най-южната точка на земята Нос Хорн на 29 февруари 2012 година. Високосна година, високосно постижение.

Ушуайа - най-южния град на земята
Ушуайа - най-южния град на земята
Още от кораба се виждаше ясен надпис: Ushuaia la capital de las Malvinas. (Ушуаиа – столица на Малвинските острови.) Градът се намира на големия остров на архипелага Tierra del Fuego (Огнена Земя). Вече знаех от разказите на чилийските ми спътници, че между Чили и Аржентина се води непрекъсната война за територия. Огнена земя е разделен между двете претендиращи страни. Бяхме на аржентинска територия. Този ден в края на лятото температурата беше 8 градуса Целзий. О-о, каза един ушуаец, през лятото става много по-топло, температурата стига до 10-12 градуса. Засмях се, наистина имах чувството, че е топло. След студа и вятъра на Нос Хорн всяко безветрие би ми изглеждало топло. Ушуайа се смята за най-южния град на земята, макар че има и по-южна обитаема точка – Puerto Williams (Чилийското пристанище Уилиамс), което е военно-стратегическо пристанище, ползвано от Чилийската армада. Архипелагът е малко населен. Местните индианци, въпреки студа, ходели голи. Кладели многобройни огньове за да се топлят. Мореплавателите, виждайки в далечината огньове, не знаейки произхода им, нарекли архипелага Огнена Земя. По-късно аржентинското правителство заселвало тук криминалните си престъпници. Ушуайа е малък град. Има много военни бази, поради което преобладават военните служители. Напрежението между двете съседки не стихва. Сградите са ниски, дървени, многоцветни. Напомнят ми големия Север. В същност Големия Север или Големия Юг – все същия студ. Климатът определя строителството. Направиха ми впечатление няколко еднакви блокчета. В тях някога са заселвали престъпниците, а днес са жилища за социално слабите. В същност не видях къде биха могли да се помещават социално силните. Може би в многобройните жилища на военните?

Табелката Краят на света
Табелката Краят на света
Денят беше определен за голямата екскурзия до Края на Света в Националния Парк на аржентинската Огнена Земя. Да, има такава табелка – Краят на света. На остров Редонда има малка пощенска барачка, на която пише, че тук свършва светът. Тук свършва и трансамериканският път номер 3, дълъг 17848 км. Той започва от Аляска и свършва до табелката в Националния Парк Огнена Земя в залива Лапатайя. Видяхме един смел пътешественик, който с огромния си мотор, беше преминал всичките хиляди километри и триумфиращо се снимаше пред табелката за края на света. Е, знам, че нямам право да му завиждам, нито съм млада, нито някога съм имала такива възможности, ама на... човешко е. Всъщност завистта е излишно хабене на чувства. Не мислите ли?

Парк Огнена Земя
Парк Огнена Земя
Относно флората в Парка. Бедничка е – само един-два вида дървета, един вид храсти, трева и някакви дребни подобия за цветя. И фауната била бедна – само две животни - гуанако (дребничко животинче от рода на антилопите) и една малка лисица. Някому дошла безумната идея да обогати фауната с два вида канадски животни – миеща мечка и бобър. От 25 двойки бобри, внесени през 1946 година сега има 600 000. Бобърът няма никакви врагове в архипелага и се размножава безконтролно. Макар и да строи жилището си във вода, той не яде риба. Вегетарианец е. Храни се с кората на дърветата. Нанесъл е непоправими щети на горите в Парка. Истинска напаст божия. Добре сте вие в Канада, каза екскурзоводката, имате си мечки, кугари, ловци. Има кой да контролира приръста им. А ние, дори ловци нямаме. Никой аржентинец не стреля за удоволствие. Ако не се намери нещо, което да намали броя им, в скоро време бобрите ще ни изядат. Наистина, видях цели изсъхнали гори. Ето как от една уж добра идея, могат да се родят истински бедствия.

Парк Огнена Земя
Парк Огнена Земя
В Националният парк Огнена Земя в аржентинската си част (по-малка от чилийската по площ) не се отглеждат никакви домашни животни. За изненада на екскурзоводката видяхме пет добре охранени красиво петносани крави в кафяво и бяло (или телета, не различавам секса на говедата). Дошли са незабелязани от чилийска територия – каза тя. Ще ги върнете ли?- попитах. Тя се засмя. Много се съмнявам. Най-вероятно нашите войници ще похапват седмици наред барбекю. Истина е, че паркът от двете страни гъмжеше от войници. Чилийците казаха: На аржентинците апетитът им за чилийска земя никога не стихва. Затова чилийската армада бди неотлъчно. Човешко око ненаситно. И въпреки... Нищо човешко не е чуждо и на войничетата. Срещнали се два патрулиращи отряда – един чилийски, другият аржентински. Стой, не мърдай! Чакай бе, това е наша територия. Не, наша е! Спорили, спорили, границата е невидима. Всеки телефонирал на своите началници. На еди коя си точка сме, наша ли е или вражеска? Когато началниците пристигнали, заварили двата отряда настървено да играят футбол! Езикът общ, страстта към футбола обща, какво значение има на чия територия играят?

До парка може да се стигне и с влакче, интересна туристическа атракция. То изминава само 8 км. през гората. После такситата чакат за да те разведат из парка. Бях предпочела екскурзията с автобус, но това ме лиши от удоволствието да прочета следния надпис на испански на гарата-пристанище в Ушуаиа: “Prohibito de amarre de los buques piratos ingleses. Tren del fin del mundo, Ushuaia.” В превод – “ Забранено акустирането на английските пиратски кораби. Влак за Края на света. Ушуаиа.” Войната за Фолкленд или Малвинас не е забравена. Къде отиде английското самочувствие на аржентинския портеньо? Или когато се касае за територия няма място за сантименталност? А ти, би ли забравил, ако аз присвоя част от твоя апартамент?




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement