Обичаме да пътуваме - споделени впечатления






За автора:


Анна Цветкова е професионален литератор, редактор и преводач. Обожава пътешествията и градинарството. Автор е на книгата "Пътувай с мен", която може да се поръча на: ani_tzvetkova@yahoo.com. Пътеписите й са изпълнени с лични оценки, живи, динамични, подобни на планински бързей. Наситени са с фактология и хумор. Четат се на един дъх.


АВАНТЮРА 4 - Британска Колумбия Канада (Обичаме да пътуваме - Българи в Канада)
АВАНТЮРА

Автор: Анна Цветкова
Категория: Британска Колумбия, Канада


Принц Руперт (част4)

Skeena River, BC
Skeena River, BC
В една ранна утрин се отправихме с колата на дълъг път на север. На около 50 км в град Терас закусихме и продължихме още 150 км за Принц Руперт- града на брега на океана, от който щяхме да вземе кораб за кроазиерата във фиорда на границата с Аляска. Пътувахме покрай най-красивата река, която съм виждала – Скиина (Skeena river). Голяма река, която на места се разлива като море, има острови, образува блата и мочурища, обрасли с богата и разнообразна растителност- тръстики, водни лилии, гроздове непознати цветя, дънери на потънали дървета. Пътят следваше завоите на реката. Тук там грижливи ръце бяха построили беседки, паркинги, пейки. Често спирахме за да се любуваме на красотата на севера. Внезапно през близките храсти се промъкна влакова композиция с красиви пътнически вагони. Не бях забелязала, че редом с нашия път има друг, железопътен. Влак свързва Принц Джордж – столица на Северна Британска Колумбия с Принц Руперт на брега на океана.

Prince Rupert, BC
Prince Rupert, BC
Бяха ме наплашили, че в Принц Руперт вали 300 дни в годината. Няма зима, няма лято. Само дъжд, влага, облаци. Този ден синът ми го беше поръчал – слънчев и леко ветровит. Истинско удоволствие да разглеждаш многоцветните къщички, да надничаш в малките кафененца, да се разходиш по пристана, да гледаш стотиците поклащащи се яхти. Всичко беше някак миниатюрно, изящно, многобагрено и много северно. Присъствахме и на едно състезание. Малки дечица, едва проходили, от две-три до десетинагодишни, с въдички в ръце се състезаваха какво ще хванат. Имаше жури, което записваше кое дете какво е хванало – видях невероятно малки халибути, морски раци, рибки от всякакво естество, даже морски звезди. Като гледах възбудените им личица и гордостта, с която поднасяха на журито улова си, мислех си, че това са бъдещи морски вълци, рибари, туристически гидове, изследователи на подводните пространства. И в никакъв случай не ги виждам заседнали в някое бюро в опушен индустриален град.


Ето я и яхтата - Prince Rupert Adventure Tours, която ни мамеше с оранжевия си цвят и с която започна нашата кроазиера. Собственикът капитан Дуг Дейвис сам водеше умело яхтата си по морския път в спокойните води на канала Inside Passage. Завихме покрай острова Съмървил (Somerville Island), промъквахме се сред по-малки острови, където тук-там пушеха комини на самотни къщи. Кой живее така изолиран от света? Наоколо само вода, гори, тишина. И вятър, който духаше в лицата ни. Яхтата бавно ни приближаваше към нашата цел – природния резерват Khutzeymateen. (Опитах се да произнеса това име, но не можах). Пътниците бяхме накачулени по палубите въпреки вятъра. Не искахме да изпуснем гледките, които ни предлагаше резервата. А имаше какво да се види.


Гризли, малки и големи, пасяха по поляните. Бежаво-кафявите им тела се открояваха на ярко зелената растителност. Някои се къпеха в плитката вода до брега, пръхтяха от удоволствие, триеха с лапи муцуните си. Яхтата се приближаваше на десетина метра до мечките, които за всеобщо учудване и радост, не се плашеха. Дали бяха свикнали с ежедневието на туристическите набези или просто такова огромно безшумно нещо (капитанът спираше мотора, когато набижавахме мечка), което се движеше във водата, не предизвикваше страх. Дълго ги наблюдавахме. Яхтата се движеше бавно из фиорда. Оглеждахме резервата, богат на растителност и наистина убежище за много мечки. На малка полянка внезапно игриво изкочиха две малки мечета. Майката се зададе след тях. Видя яхтата и се спря. Първата мечка, която ни показа внимание. Покачи се на едно паднало дърво. Без да откъсва поглед от нас, тя изръмжа на малките. Те моментално изчезнаха в гората. Майката остана на дървото и продължи да ни следи с поглед, докато капитанът включи мотора и бавно се отдалечихме от брега.


Една от стюардесите, която отвреме на време ни подаваше информация, каза: “Вие сте щастливци да видите толкова много гризли. След месец те няма да пасат по поляните, а ще ловят прииждащите рибни пасажи по реките. И тогава няма да са такива кротки тревопасни.” Истина е, нагледахме се на мечки. В моята глава беше заседнала мисъл, че гризлите са най-опасните мечки и се намират само в северна Америка. За мое учудване, когато разглеждах едно списание вътре в яхтата, попаднах на снимка – циганин води мечка и свири на гъдулка. Под снимката надпис: В Румъния циганите опитомяват гризли и ги показват по панаирите за пари. И се сетих, че и в България съм виждала цигани да водят кафяви мечки. Не предполагах, че нашите мечки са гризли!


На връщане минахме край скалисти острови, покрити с телата на стотици тюлени. Когато ги наближавахме, те плавно се плъзгаха във водата. Виждахме само главите им, които се въртяха и следваха с поглед яхтата. Наближавайки пристанището от палубата двете стюардеси започнаха да хвърлят сардини във водата. Над главите ни закръжаха белоглави орли, спускаха се стремглаво и успяваха да хванат рибите във въздуха. Беше красиво. Разперените им крила почти докосваха за секунди лицата ни. Орлите сграбчаха рибите с ноктите на краката си и в полет успяваха да захапат рибата с клюна и да я глътнат. Невероятна атракция. Природата около нас дишаше, живееше. Ние бяхме щастливи да видим северния живот в неговото разнообразие и богатство. Изживяхме много емоции. Погълнахме много красота. Сляхме се с природата.

Авантюрата съживи духа ми. Прав си, Мони, все още имам с кого да летя.

<< Част 3-та




Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement