Обичаме да пътуваме - споделени впечатления






За автора:


Анна Цветкова е професионален литератор, редактор и преводач. Обожава пътешествията и градинарството. Автор е на книгите: Пътувай с мен, Сърце от камък и Контрасти. Книгите могат да се закупят на личния емейл на Ани - annatzvetkova39@gmail.com, в църквата Св.Иван Рилски - Монреал и книжарница Хеликон - София. Книгите й са изпълнени с лични оценки, живи, динамични, подобни на планински бързей. Наситени са с фактология и хумор. Четат се на един дъх.


Travel Together - Докосване до Аляска
Докосване до Аляска

Автор: Анна Цветкова (Montreal, Canada)
Категория: САЩ - Аляска


От фотоалбума на автора
От фотоалбума на автора
Някой мъдрец казал, че животът не се измерва с броя на вдишванията, които правим, а с миговете, в които дъхът ни спира от възхищение. А моят дъх многократно секваше от изумление, от учудване, от възторг, от безсилие да побера цялата девствена дива красота на Аляска. Боже, благодаря ти, че си създал това необятно разнообразие, на което окото не може да се насити, душата не може да побере. Оставам онемяла пред очарованието на Аляска. Ще намеря ли думи да опиша тази прелест?

Да кажа, че съм видяла Аляска, е пресилено. За 8 дни можах само да я докосна, да почувствам дъха й, да се влюбя до безумие и да се моля да имам и друга възможност да се потопя отново в девствените й обятия.

И ако трябва да започна моя разказ от някъде, то все пак е най-добре да започна от приземяването ни в Анкоридж (Аnchorage). Автобус трябваше да ни отведе до Уитиe (Whittier), където ни очакваше корабът за нашето тихоокеанско пътешествие. Тук трябва да отворя една скоба и да кажа, че пътувам много и за всяко мое пътешествие се готвя отдалеч, чета справочници, ровя се в интернета и този път, както винаги, очаквах, че съм добре осведомена и няма да имам изненади. Каква самонадеяност! В Аляска изненадите ме следваха на всяка стъпка. В очакване да видя малко провинциално летище, сковано в ледове, намерих едно голямо модерно летище сред пищна зеленина. Знаех, че Японското топло течение на Тихия океан затопля бреговете на Аляска, но такава ослепителна зеленина след 62 паралел ме порази. Анкоридж е модерен град, заобиколен от пищна дива красота. Неговите 260 000 жители представляват 40 процента от цялото население на Аляска. Макар и да не е столица на щата, за което той се бори от двадесетина години насам, той е най-големият бизнесцентър на Аляска.

От фотоалбума на автора
От фотоалбума на автора
Само 100 км на юг от летището (не е грешка, именно на юг) попаднахме сред ледените полета на Принц Вилям Саунд (Prince William Sound), където ледниците се спускаха в залива и корабът ни, едно супер съвременно морско чудовище, пореше вълните сред ледени парчета с големина на шестместна лодка. Сред Колеж фиорд (College Fjords) имах чувството, че времето също е спряло, замразено от притискащите го ледени маси, които се спускаха към нас от всички посоки. По скатовете му пълзяха десетки глетчери, и всеки един по-голям от предишния. И красиво, и страшно, и омайващо!

Очаквах остров Баранов с нетърпение. И отново – изненада. Пътниците не знаеха името на острова. За тях той беше Ситка, името на градчето. С голямо удоволствие се опитах да просветля някои от моите спътници с интересната история на Аляска и в частност на този остров - бивша руска провинция, която и до днес се гордее със руското си наследство, огласявана от камбаните на руската катедрала Св. Архангел Михаил (St. Michael’s Cathedral). В 1741 год. руски кораб акустира на острова и променя завинаги живота на мирното до тогава идианско племе клинкет (Tlingit). В 1799 год руският търговец и изследовател Александър Баранов основава форта Св. Архангел Михаил на западния бряг на остров Баранов и започва оживена търговия със скъпоценни кожи. Така нареченият Нови Архангелск става столица на Руската Северна Америка до 1867 година, когато срещу $ 7 200 000 царят я продава на Съединените щати. Градът приема индианското име Ситка и служи като столица на щата Аляска до 1900 година. Островът се населява от 8000 души, някои от които носят и сега своето руско наследство и самочувствие.

Можете ли да назовете столица на американски щат, която не може да се достигне по никакъв друг път освен по вода? Това е Жюно (Juneau), столица на щата Аляска от 1900 година. Очарователно малко градче с около 25-30 хиляди жители заедно с цялото население на острова, което приема по 10 хиляди посетители почти всеки ден през туристическия сезон. Аляска е сезонна дестинация, обикновено от май до септември, и много рядко малки корабчета могат да се промъкнат през април. Жюно е продукт на Златното минало на Аляска. Дори не е бил населено място, а само удобен пристан за риболов. Наречено е на името на френския изследовател и златотърсач Жозеф Жюно, който през 1880 година заедно с Дик Харис откриват пътя към златните находища. И още по-точно, индианският главатар на клона Аук Клинкет разменя информацията за златните находища срещу 100 топли одеала, които за него са имали по-голяма стойност от златото. Така бива открит пътят към златните мини на Юкон и това създава предпоставка за прословутата златна треска, която лишава от здравия разсъдък хиляди мъже. 100 хиляди хукват към Клондайк и Юкон, колкото по-бързо стигнат, толкова по-бързо ще забогатеят. От тях само около 30 хиляди успяват да изкачат планините, да преодолеят суровите климатични условия, да се сдобият със злато, което оставят в ръцете на собствениците на публичните и игралните домове, често заедно с труповете си. Забогатяват онези, които никога не са хващали коритото за промиване на злато.

От фотоалбума на автора
От фотоалбума на автора
И аз стоях край една изоставена златна мина сред една дивна девствена гора край един страховит водопад и си мислех дали някой от златотърсачите поне веднаж е вдигнал глава от своето корито за да се полюбува на дишащия около него божествен свят. И дали е оценил най-голямото съкровище на Аляска – водата, струяща от всеки камък, изобилна, кристална, сладка и студена, благословена.

Не бях обхваната от треската за злато, нито от диамантения вирус, който тресеше някои от моите спътници, които със същото настървение като рекламите ме убеждаваха, че това е мястото да се купят най- чистите диаманти, сапфири и други скъпоценни камъни, чиито имена даже не запомних. Купувай, купувай, сега е моментът! Природата, това изумително божие творение, ме поглъщаше изцяло. Очите ми бяха широко отворени за величествените гори (rain forests), които никога не са видели пожар, толкова са влажни, за разнообразието на флората, която изобилства и расте върху изключително богатата почва. Девствените гори на Аляска са топли и биологично богати - различен животински свят, богата растителност, вода в изобилие и богата почва. Дървета до 30 метра високи, мечки до 800 кг тежки, вълци до 2 метра дълги. И вечния кръговрат на живота – едното храни другото и дава живот на следващото. Всяко паднало дърво дава живот на десетки други растения, мъхове, цветя. Видях градини, пред чиято красота онемявах. Видях цветя, които ме побъркваха с цветовете си. Видях гроздове от малини, боровинки, които ме изпълваха с желания.

От фотоалбума на автора
От фотоалбума на автора
В състояние съм да разказвам с часове за трите вида мечки, които обитават Аляска – гризли, кафява и черна. Бях от щастливките, които успяха да видят даже и четвъртия вид, който е много рядък и водачът ни каза, че той за трети път в живота си я вижда. Особена мечка, нарече я “glacier bear” и още с едно латинско име, което не запомних. И не бягайте, ако срещнете мечка от който и да е вид – тя бяга по-бързо от вас, плува по- добре от вас, катери се по-бързо от вас. Всичко, което бяга, е плячка, и тя хуква да я стигне. Стойте на място, викайте, пляскайте, ако имате нещо метално, произвеждайте метален звук. Мечката се стряска от необичайните звуци, от необичайното поведение и обикновено бяга. Такива бяха инструкциите на водача. За щастие не ми се наложи да ги проверявам на практика. В Аляска на всеки трима жители се пада по една мечка. И този ден рано сутринта в покрайнините на град Жюно са били слезли три мечки, които местните пазители на реда са успели да отдалечат преди ние да слезем на брега.

Виждали ли сте как скачат петдесеткилограмови сьомги? Не знаех, че има 5 вида сьомги – king, silver, sockeye , chum и pink. (Извинете ме, не знам на български как да ги преведа.) Сьомгата от Аляска е изключително създание, все още загадка за биолозите. Излюпена от едно малко яйце под чакъла на сладководните бързеи, тя се спуска към солените води на широкия океан, преплувайки стотици и даже хиляди километри. И оцелелите през почти двегодишното странстване безпогрешно се завръщат в родните бързеи за да дадат ново поколение и да умрат. Една женска сьомга дава около 2500 яйца, от които в естествена среда оцеляват само 2 (две), а в специализираните ферми оцеляват около 108. Естествен подбор на природата. И казва екскурзоводът – при колкото по сурови условия расте сьомгата, толкова по-голяма става. И по-сочна. Най-голямата – king – стига до 50 кг, а някой екземпляри и повече. Опитах я – м-м-м !

От фотоалбума на автора
От фотоалбума на автора
Най-срещаната птица е белоглавият орел. Беше истинско удоволствие да гледаш как кръжи, как пикира над гнездото си или как стремглаво се спуска над водата и измъква риба. Видях един такъв орел да влачи огромна сьомга, защото не можеше да излети с нея, толкова голяма беше тя, а явно не му се искаше да я изпусне.

Говорейки за мечките и орлите, ми се ще да ви разкажа нещо специфично за Аляска. За обикновени семейства с необикновена съдба. Едно от тях срещнах в една ниска местност заобиколена от заледени върхове. Отначало семейството намерило малко изоставено мече. Заели се да го изхранят. После някой им донесъл друго, после се сдобили с трето и от тук нататък започнали да се грижат за много други животни. И от забавление станало професия. Днес това семейство се грижи за порядъчен брой елени, лосове, мечки, бизони, вълци, лисици. И от малък семеен бизнес става Alaska Wildlife Conservation Center. Преди да стигнете прочутия тунел Whittier tunel, отбийте се в този център. Очакват ви изненади. А моята беше една градинка. Наслаждавайки се на дивия свят изведнаж видях малка зеленчукова градинка. И моята градинарска душа трепна, побързах да я снимам – салатки, зеле, моркови и корнишони. Попитах, а домати и чушки? А-а, само в парник, максималната температура тук стига до 12 градуса Целзий. И все пак зеленчуци! И цветя!

И другото семейство. Намерили орел със счупено крило. Лекували го, но той така и не могъл да литне. Останал при хората. После прибавили друг, после друга птица и така днес край Ситка има Аlaska Raptor Rehabilitation Center, където можете да видите различни птици, които след като са излекувани, ако могат да летят, се връщат в дивата природа, ако не, остават под закрила на този център. И отново от хоби, това става професия за всички от семейството. Сега този птичи рехабилитационен център има разширен състав и различни цели.

Плaвайки в така наречения Вътрешен проток (Inside Passage) този път на север от Жюно ние приближавахме Скагуей (Skagway) – още една врата към златните находища на Клондайк. Тук златото е било “ навсякъде и всеки е могъл да гребе, колкото му душа иска”. Скагуей никога не е претърпявал пожари, поради което има запазени уникални автентични къщи, първата банка, гарата, от която са тръгвали влаковете, натоварени с необходимите съоръжения за промиване на златото. И мнозина от златотърсачите, не успели да задържат достатъчно злато за да платят обратния път към дома си, остават завинаги тук. Казват също, че не златото, а магията на Аляска е задържала повечето от тях.

От фотоалбума на автора
От фотоалбума на автора
На 100 км. още по на север от Скагуей аз имах едно уникално преживяване. С малък автобус се изкачихме високо в планината, където посетихме кучешки летен лагер. Стотици кучета на няколко собственика се почиваха сред гори тилилейски, в очакване на новия зимен сезон. За развлечение на чичако (cheechako)- прозвище на приходящи като нас, които няма да видят ледената красота на зимата в Аляска, един от собствениците направи два впряга от по 16 кучета и ни разходи по стръмните завойчести пътеки. Дъхът ни замираше от ужас на завоите – ако кучетата не можеха да удържат шейната, всички щяхме да полетим в пропастите, които жадно разтваряха паст да ни погълнат. Mush, mush, mush! – викаха водачите (mushers) и кучетата изпълняваха безпогрешно заповедите. Оцелях, и слава богу, защото нямах застраховка. В лагера моето неизчерпаемо любопитство ме тласкаше да знам повече за нашия mushеr, отколкото за кучетата, на които естествено отдадох своето внимание с подобаващ бакшиш и с няколко снимки. Любопитството ми беше задоволено, защото младият собственик на кучетата се оказа словоохотлив и с удоволствие разказа житейската си история. И докато разказваше, ръцете му не спряха да работят – правеше сложни примки от дебело въже. Чист нюйоркчанин, завършил Йелския университет. Посетил Аляска като студент, влюбил се в девствения живот и останал. Останал завинаги. Когато си спомня за Ню Йорк, тръпки го побиват от онзи мравуняк, шум и суета. И се чуди как е живял там 25 години. А сега, казва, нямам ток, нямам телевизия, даже до тази година нямах и течаща вода, но съм щастлив. Живее със жена си и двете си деца – 4 годишно момиченце и 8 годишно момченце. Децата растат сред природата. Знаят, ако се наложи, сами да се оправят. Синът може да направи кучешки впряг, момиченцето без страх храни кучетата. А училището?- питам. А-а, много по-важно е училището на живота. Разбира се, учат задочно, чрез радиото. Учат математика, география, история, знаят да четат и пишат. Изпитите си вземат писмено. Когато станат на възраст за колеж, ще ги изпратим на пансион. Това, което научават тук, не могат да го научат никъде другаде. Мислите ли, че когато завършат колежа, ще се върнат тук? Предполагам. Който е вкусил от въздуха на Аляска, винаги се завръща тук. Но те имат свободата да избират и никой няма да ги задължи да останат или да заминат.

От фотоалбума на автора
От фотоалбума на автора
Срещнах се и с други, вкусили въздуха на Аляска. Един от Сан Диего, друг от Чикаго. Единият дошъл на лятна практика и вече 20 години все няма време да си отиде до Калифорния. Другият, млад полицай, срещнал една хубавица от племето клинкет, влюбил се в нея и ето вече 30 години не може да разбере кое го задържа все още в Аляска – остарялата индианка, въздухът или рибарската му страст към king salmon. И още няколко други, които си пиеха кротко бирата в бара Червеното куче ( Red Dog Saloon), дошли преди години, седнали на бара и забравили да се върнат по родните места. И аз опитах от бирата и без малко да забравя да се върна на кораба, но явно не пих достатъчно.

Пристигнахме в Кетчикан (Ketchikan) рано сутринта. Слънце. Температура 18 градуса Целзий. Всички хора по къси ръкави, дори видях млади жени с летни рокли без гръб. Горещо! Само след час черни облаци, дъжд и после пак слънце, и пак дъжд и пак слънце и така до края на деня. Бях разглезена в предишните спирки – слънце, та слънце и макар температурите да бяха 12-14 градуса, то си беше истинско удоволствие да се разхождаш. Тук и аз реших като другите – да не обръщам внимание на времето. На него това му е работата, да се променя. Кетчикан е малко селище, на местното наречие значи Река на сьомгите. Когато златните и медни мини престанали да бъдат доходоносни, местните хора бързо се ориентирали и риболовът на сьомги станал златоносен бизнес. През 1930 год. Кетчикан е притежавал 11 консервни фабрики и е произвеждал годишно над 2 милиона каси с консерви от най-висококачествена сьомга. Разгледахме една от тези фабрики, вече само музей, но впечатлява с размерите си на фона на една безкрайна влажна гора, сред която много рядко могат да се видят самотни дървени къщички, на още по-осамотени, но не и самотни хора.

От фотоалбума на автора
От фотоалбума на автора
Най-често срещаните произведения на изкуството на местните индиански племена са тотемите. Изправили ръст до 10-15 метра те изобразяват някаква история разказана чрез дървената склуптора. Видях стотина, но не успях да разчета нито една история. Говорих с един мъж от племето клинкет. Той дялаше поредния си тотем в Културния център за тотемно изкуство, където се съхраняват стари оригинали. Попитах го може ли да ми каже какво разказва неговият тотем. Той се усмихна лукаво и ме попита колко години ще остана в Аляска. Трябват ви години да се научите да четете приказката на тотемите. Тотемите разказват различни житейски истории, най-често за несбъдната любов или за сполучлив лов, за среща с неизвестното или за обикновеното ежедневие. Неговят тотем разказва за една невъзможна любов – млад индианец от племето на орлите се влюбва в момиче от същото племе. По техните закони такъв брак би бил кръвосмешение. Бракове стават само ако единият е от племето на орлите и другият от племето на реките (eagles and reverains). Младите хора забегнали, но племенната клетва ги преследвала до мига, когато на младия мъж му хрумнало да поиска речното племе да го осинови. След акта на осиновяване, той вече могъл да се ожени за своята избраница от племето на орлите. Красива история за безграничната любов. За съжаление нямах достатъчно престой за да се науча сама да чета тотемите.

От фотоалбума на автора
От фотоалбума на автора
Изкуството на Аляска е така богато, че лаик като мен трудно може да се оправи в безкрайното му разнообразие – картини, склуптори от дърво, от полускъпоценни камъни, от прословутия полярен нефрит (Polar jade), от янтар, от кожи. Боже мили, какви кожи видях – от мечки, вълци, лисици – докосваш ги и потъваш в тях. Купувах ги с очи и с камера. Навсякъде пазарувах с очи и с камера – най-евтиният пазар, но и най-трайният. И сега душата ми е пълна със скъпоценности, както впрочем и DV дисковете ми.

За самия кораб (Carnival Spirit) имам кратко описание – огромно съвременно чудовище с 2150 пътника и 800 души обслужващ персонал и екипаж. Един малък град със всичките му градски съставки като булеварди, плувни басейни, магазини, библиотека, барове, театър, огромно казино, спортни комплекси, болница, църква, дискотеки. И сигурно забравям нещо. Изобщо супер лукс тип Лас Вегас. И ресторанти, и буфети и разточителство до неимоверни размери. И храна от вкусна, по-вкусна, и голяма част отиваше в кофите за боклук. Едно разглезено, сито общество, което си сипваше на очи, изяждаше на корем и половината оставяше по чиниите. Коя съм аз за да ги съдя?

От фотоалбума на автора
От фотоалбума на автора
И ако трябва да кажа как завърши тази кроазиера, ще кажа кратко – със стрес! И знам – няма да ми повярвате. Или поне тези, които обичат градския живот ще ми се учудят. Любителите на природата може би ще ме разберат. Стресът преживях пристигайки във Ванкувер. И друг път бях посещавала града и не очаквах никакви изненади. И все пак ... когато погледът ми спря върху ширналата се панорама от бетон и стъкло, дъхът ми секна и този път не от изумление от някаква красота. Дъхът ми спря, наистина не можех да дишам и се питах: Боже мой, защо си лишил хората от здравия разум и си ги напъхал в тези бетонови кутийки, без въздух, без простор, да се блъскат един в друг, да се мачкат, да се боричкат, да се избиват и в името на какво? Нали си създал огромни простори, приказна природа, девствени гори с дивеч, кристални води с риби, един божествен свят, където душата на човека се слива с безкрая и му трябва толкова малко за да бъде щастлив.

От богатата фотогалерия на Ани избираме тази прекрасна природа за завършек
От богатата фотогалерия на Ани
избираме тази прекрасна
природа за завършек
Не казвам, че моят разказ е изчерпателен. Не успях да разкажа за китовете, които величествено подминаваха нашия кораб. Нито за косатките, които в близост до брега задоволяваха апетита си с прииждащите огромни сьомги. Любувах се на морски лъвове и на тюлените, които играеха край кораба. Видях огромни морски звезди налепени по скалистите брегове в очакване на по-висока вълна, която да ги върне обратно в океана. Но мога ли да разкажа всички вълнения, които ме изпълваха, спираха дъха ми, направиха ме по-близка до божествения свят на Аляска?

И за да бъда докрай откровена, мога да кажа едно – колкото повече пътувам, толкова повече ми се иска да обгърна цялата земя, да видя цялата й красота в нейното многообразие. Както всеки човек е различен с различни желания и интереси, така и всяко кътче на земята има своя прелест, която ме зове. А Аляска ще продължава да ме тегли със магията на ледените полета, на девствените гори, на приказния животински свят.

***
юли 2007, Монреал



Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement