За малки и големи





В категорията:





Oт автора:


Тези къси разказчета са част от една занимателна история за хора и животни и взаимоотношенията между тях. Тя е взета от живота и не е украсявана и видоизменяна излишно, освен да се спази водещата идея за доброто отношение на човека към животните. Написана е за малки и големи читатели, защото главното в нея е взаимодействието между човешкия и животински свят - така, както би трябвало да бъде в един хармоничен мир. Ще се радвам, ако Читателят намери нещо интересно за себе си в тези малки истории.
Машка (Българи в Канада - разкази)
Машка

Автор: Гео


Даже най-малката котка е произведение на изкуството (Леонардо да Винчи)


Машка се появи буквално от зимната нощ. Измъкна се от осветения училищен двор и с рижото си кожухче заприлича на оранжево пламъче в сянката на оградата. Тогава тя още не беше Машка, защото не познаваше Батко и Кака, които я кръстиха така впоследствие. По това време тя си беше само една светло-оранжева млада котка с много бяло по телцето, която се шляеше без видима причина в притихналото село. Батко и Кака си минаваха на път за дома и при вида на това странно възникнало създание се спряха да му се порадват. Батко я попита какво прави самичка навън по това време и тя се приближи да се потърка в краката му. Беше наистина красиво животинче с рижо кожухче, сякаш наметнато върху белите му лапи, гърди и коремче, което те привличаше да го погалиш!

Батко и Кака, обаче, нямаха време да се глезят с котката, тъй като беше вече късно, затова, след кратката пауза за запознанство, поеха по пътя си. Неочаквано котката тръгна след тях. Първоначално хората помислиха, че тя ще продължи в друга посока, но не би – тя ги следваше. Така изминаха двайсетина метра – котката не се отклоняваше. Тогава Батко се спря и ѝ каза да си стои тук, от където по-лесно ще се върне у дома си. Котката сякаш разбра и се мушна под един паркиран автомобил. Двамата продължиха напред, като се обръщаха от време на време, за да видят дали животинчето ги следва. Котката я нямаше, което ги успокои и те си пристигнаха благополучно до вкъщи.


Когато се спряха пред пътната врата на двора и започнаха да търсят ключовете, за да я отключат, писанка изведнъж изникна в краката им. Ама че работа – тя ги беше проследила незабелязана в нощта като разузнавач в лагера на противника! И какво да я правят сега? Кака предложи да я вземат и върнат обратно в училищния двор, за да си намери по-лесно пътя към тях. На Батко, обаче, не му се вървеше обратно и каза да я оставят отвън, а ако тя влезе в двора, като види кучетата, които живееха там, ще си тръгне назад. Котката влезе в двора заедно с хората (кучетата по това време спяха вързани в колибките си), но остана пред входната врата на къщата. Тогава Кака реши, че може да ѝ даде нещо за изпроводяк и ѝ изнесе една останала коричка хляб, която котката лакомо изяде. След това входната врата се заключи и котанка остана сама в нощта.

На сутринта, когато Къщата се събуди и се вдигна утринният шум в стаите, отвън се чу неочаквано мяукане. Кака изскочи учудена на двора и видя котката, която беше пренощувала в очакване и сега поздравяваше по котешки! Това беше така неочаквано, че дори Баба, която беше законната стопанка на Къщата, се учуди. Що за рижо-бяло облаче се е появило у тях? Кака побърза да ѝ даде за хапване, като награда за предаността, и това окончателно определи бъдещото присъствие на котката в дома.


Така рижата котана се пресели в двора. Даваха ѝ храна, а тя се търкаше в краката на хората в знак на благоразположение. След като решиха да я оставят, трябваше да ѝ сложат и име. Но как да я кръстят? Тогава Батко се сети за една история, която Кака му прочете наскоро от вестника. А историята беше следната.

В едно руско градче живеела една бездомна котка, която жителите наричали Машка. Тя обикаляла контейнерите за смет, откъдето се прехранвала. Веднъж, в една студена зимна нощ, Машка намерила край контейнерите нещо съвсем различно – изхвърлено човешко бебе! То плачело безпомощно в студа и вероятно нямало да оцелее до сутринта! Машка съобразила с котешкото си мозъче какво да стори и легнала върху бебето да го топли. Така двете живи същества прекарали нощта сгушени едно в друго. На разсъмване, когато хората се разбудили и тръгнали на работа, котката започнала да мяука силно и продължително, за да им привлече вниманието. Скоро някои от минувачите дошли да видят за какво е този шум и така открили изоставеното бебе. Повикали линейка, която взела бебето и потеглила към болницата. Машка последвала линейката, за да проследи какво ще се случи с бебето. Линейката се движела с висока скорост, а котката бягала след нея чак до самата болница! Така бебето било спасено от измръзване, а медицинският персонал разказал тази история в местния вестник. Когато жителите на градчето узнали за героичната постъпка на Машка, се появили много желаещи да я вземат у дома си. Това променило съдбата на уличната котка и тя се превърнала в малка местна героиня, която се прочула извън пределите на страната си!

Спомняйки си тази история, Батко предложи да нарекат новозаселилата се котка Машка, в чест на руската спасителка. Така рижата котка получи своето име и остана да живее в Къщата на Баба.

Снимки - авторът (следва)


Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement