За малки и големи





В категорията:





Oт автора:


Тези къси разказчета са част от една занимателна история за хора и животни и взаимоотношенията между тях. Тя е взета от живота и не е украсявана и видоизменяна излишно, освен да се спази водещата идея за доброто отношение на човека към животните. Написана е за малки и големи читатели, защото главното в нея е взаимодействието между човешкия и животински свят - така, както би трябвало да бъде в един хармоничен мир. Ще се радвам, ако Читателят намери нещо интересно за себе си в тези малки истории.
Рижко в капан (Българи в Канада - разкази)
Рижко в капан

Автор: Гео


Рижко
Рижко
Рижко и Сузи бяха вече изучили двора на Баба, избягваха внимателно кучетата, а понякога излизаха на тротоара пред Къщата или се разхождаха в съседния двор. В котешките им изследвания особен интерес представляваше агро-аптеката. Те често се промъкваха в нея да правят компания на Баба: Рижко – почти ежедневно, Сузи – по-рядко. В аптеката имаше празни кашони от продадените препарати и котета обичаха да си играят в тях. Те влизаха и излизаха в кашоните, подаваха и скриваха главички или лапички оттам, закачаха се или спяха вътре. Често клиентите не ги забелязваха при влизането си и, когато нечия котешка главичка надникнеше изневиделица от кашона, възкликваха изненадани. Но ако клиентите опитваха да ги погалят, котета побягваха – те общуваха само с Баба и се бояха от непознати.

Сузи и Рижко в кашона
Сузи и Рижко в кашона
При тези си посещения в аптеката се случваше Баба да не забележи дали котета са вече излезли от помещението или спят скрити в някой от кашоните. А когато привършваше работа си, Баба излизаше и заключваше помещението. И котета можеха да се окажат затворени вътре.
Така се случи една вечер – Баба не усети, че Рижко е заспал на скришно в аптеката, излезе и заключи вратата. Преди лягане тя не видя Рижко при Сузи и Машка, но реши, че той обикаля някъде из двора в топлата лятна нощ и се прибра без грижа за него.
На сутринта Баба сложи храна на котките, но Рижко пак го нямаше. Къде ли скита този разбойник?, помисли си Баба, но не се обезпокои особено – котето вече беше пораснало и щеше да намери пътя до дома, ако и да се е отдалечило в околностите. И отиде да отвори аптеката.
Когато отключи вратата и влезе вътре, Баба ахна – в аптеката цареше пълен хаос! По пода се търкаляха обърнати кашони и празни опаковки от лекарства, накъсана на дребни парченца амбалажна хартия беше посипала пода като конфети, кантарът беше повален на тезгяха, а Рижко, обезпокоен и уплашен, се беше сврял в ъгъла на помещението. Нещастният – той така се стресирал от неочакваното си пленничество, че, търсейки изход от принудителния си капан, беше атакувал всички възможни препятствия по пътя към свободата! И хартията беше станала на дреп, опаковките – смачкани, а кашоните – разпилени из стаята.

Рижко позира от кашона
Рижко позира от кашона
Баба се ядоса на безпорядъка и погна котето – ама че пакостник! Сега трябваше дълго да подрежда и въдворява ред! Рижко хукна през глава – и за да се спаси от преследването, и за да се измъкне от този проклет капан! Изскочи на двора, прекоси го, метна се на оградата, а оттам се прехвърли в съседния двор. Ядосана, Баба още викаше подире му, но той вече не се виждаше, макар и да я чуваше.

По-късно, гневът на Баба се изля и върху Сузи и Машка – последните не бяха виновни, но щяха да понесат колективно наказанието. Баба ги погна и тях с метлата, защото трябваше да въведе дисциплина в Къщата! През целия ден котките не посмяха да влязат в двора и, чувствайки недоволството на Баба, седяха на оградата и гледаха жално към нея – няма ли да им прости? Но Баба се правеше, че не ги вижда, дори не им сложи храна.
Вечерта, когато Баба си легна, котките се престрашиха да се върнат в двора, а Рижко се качи отвън на перваза на прозореца на Баба и замяука жално-продължително – той се извиняваше на Баба за стореното! Гневът на Баба беше вече поотминал и тя му беше простила – та котето се беше уплашило, оказало се заключено и само в аптеката-капан. И Баба заспа под жалната музика на котешкото мяукане.
На сутринта нещата се върнаха на мястото си – Баба изнесе храна на котките и те, макар и още неуверени в нейното настроение, се приближиха и ядоха лакомо, защото вчера бяха пропуснали дневната си дажба. Рижко се отърка в краката на Баба, сякаш и казваше: прощавай, това няма повече да се повтори! И Баба се наведе да го поглади по гъстата като четка козина. Така примирието между котките и Баба беше сключено.

Снимки - авторът (следва)


Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement