За малки и големи





В категорията:





Oт автора:


Тези къси разказчета са част от една занимателна история за хора и животни и взаимоотношенията между тях. Тя е взета от живота и не е украсявана и видоизменяна излишно, освен да се спази водещата идея за доброто отношение на човека към животните. Написана е за малки и големи читатели, защото главното в нея е взаимодействието между човешкия и животински свят - така, както би трябвало да бъде в един хармоничен мир. Ще се радвам, ако Читателят намери нещо интересно за себе си в тези малки истории.
Сузанка – кротката писанка (Българи в Канада - разкази)
Сузанка – кротката писанка

Автор: Гео



Сузи растеше много кротко коте. Тя имаше гъста пухкава козинка и когато играеше в растенията по двора, се покриваше с лепяща се трева. Баба, Батко или Кака я чистеха дълго, за да я освободят от осилите. Сузи търпеше смирено, но когато с осилите се изскубваше и част от козинката ѝ, разперваше лапички, без да пуска нокти, и се дърпаше да се измъкне от ръцете на човека. Имаше много хрисим характер – не правеше пакости, не драскаше, когато я хващаха, безропотно понасяше капризите и наказанията на Машка – когато майка ѝ беше разсърдена, можеше да ѝ съска заплашително или дори да я драсне по ухото. Ако Сузи беше гладна, тя не капризничеше и не мяукаше пронизително като Рижко – дадеше ли ѝ Баба за ядене – ядеше, забравеше ли я – търпеливо чакаше дажбата си. За това си добро поведение, Батко и Кака я нарекоха "Сузанка – кротката писанка".


Сузи беше добра сестричка и участваше в лудориите на Рижко, който често я овалваше в пръста на двора, а понякога я събаряше от крушата, на която котетата харесваха да се катерят. Но Сузанка не му се сърдеше – тя обичаше братчето си и беше неразделна от него; обикновено спяха заедно, сгушени един в друг, а когато Рижко се запилееше в котешките си походи извън Къщата, Сузи го търсеше из двора, мяукайки тихичко, викайки го.
Сузи обичаше да се катери по дърветата в двора. Любима ѝ беше крушата, по която се изкачваше и дебнеше кацналите птички. Понякога изследваше и голямото дърво на улицата пред Къщата, като се прехвърляше на него от тухления зид и стигаше чак до върха му. След като го обиколеше по протежение на короната, Сузи прескачаше обратно в двора през оградата.

Тя обичаше стопанката на Къщата, но не се осмеляваше да ѝ досажда, както Рижко. Когато Баба, Батко или Кака я галеха по гушката, тя мъркаше така силно, сякаш работеше предачен стан. Но ако не я викаха, тя не смееше да се доближи до хората. Ако понякога ѝ се искаше Баба да я помилва, тя не се търкаше в краката ѝ като другите котки, а лягаше върху старите ѝ чехли пред прага на къщата и се отъркалваше в тях. Сякаш искаше да ѝ подскаже: Бабо, ето, сега можеш да ме погалиш, ако поискаш! Защото Сузи беше деликатна кротка котка.

Снимки - авторът (следва)


Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement