За малки и големи





В категорията:





Oт автора:


Тези къси разказчета са част от една занимателна история за хора и животни и взаимоотношенията между тях. Тя е взета от живота и не е украсявана и видоизменяна излишно, освен да се спази водещата идея за доброто отношение на човека към животните. Написана е за малки и големи читатели, защото главното в нея е взаимодействието между човешкия и животински свят - така, както би трябвало да бъде в един хармоничен мир. Ще се радвам, ако Читателят намери нещо интересно за себе си в тези малки истории.
Пост-Епилог (Българи в Канада - разкази)
Пост-Епилог

Автор: Гео


Година по-късно...
... лежаха заедно, за да се топлят
... лежаха заедно, за да се топлят
Васко беше едно от трите котета на Машка от второто ѝ котило, които оцеляха. Тогава, на стола на терасата, в дъжда - Машка роди шест котенца, но от тях оживяха три, които се оказаха по-силни и жизнени от останалите. Батко и Кака ги кръстиха Васко, Кити и Настя. И трите растяха заедно в игри и лудории в Къщата на Баба.
След като престанаха да сучат и минаха на обща храна, котета заживяха самостоятелен и безгрижен живот. Денем изследваха градината и двора (като избягваха кучетата, най-вече Роза!) или търсeха компанията на по-големите котки – предимно на Рижко и Сузи, тъй като мама Машка обикновено отсъстваше. Рижко и Сузи ги пазеха от кучетата и чуждите котки (промъквaщи се в двора) и ги наставляваха в игрите и лова на мишки. А вечер и през студените зимни дни и нощи всички котета – малки и големи, лежаха заедно, за да се топлят.

Двете женски котенца, Кити и Настя, бяха с подобна окраска – с бели телца и рижаво-тъмни петна, като при Настя - тъмното беше сиво, а при Кити – черно. А Васко приличаше досущ на Машка – едно умалено нейно копие с по-бял фон на козинката.

Васко приличаше досущ на Машка
Васко приличаше досущ на Машка
Трите котета имаха различна съдба за тази кратка година, която измина.
Настя или Наска, както я преименува Баба, беше най-спокойната от трите котета – тя по-рядко разделяше щуротиите на Кити и Васко, които обичаха да се промъкват в Къщата и да играят на криеница с Баба. Растеше и по-едричка и скоро добри възрастни хора от съседното село я взеха да живее в техния двор. След като отведоха Настя, останалите котки сякаш разбраха, че вече са загубили сестричето си и от страх, че могат да разделят същата участ, се изпокриха в двора и не излязоха цял ден.

По-късно, новите стопани на Наска разказаха на Баба, че тя трудно се приспособила към друга среда на обитаване, без котешкото си семейство, но в крайна сметка свикнала и дори си родила котенца.

Кити или Кета, според Баба, беше много немирна и вечно си намираше някакви приключения, доста често с неприятен изход. Понякога се скриваше в Къщата или аптеката. Веднъж, Баба включи алармата на излизане, без да подозира, че Кети е вътре и ще задейства алармения сигнал и пристигането на автомобила с охранители. Друг път попадна в лапите на Роза и едвам я измъкнаха оттам. Баба и всички котки, атакуваха своевременно кучката, а после Баба дълго се грижи за писаната, като ѝ лекуваше раните и я хранеше от ръката си.

А на пролет Кити роди малки и едва оцеля от трудното раждане, защото и тя беше още доста малка – само на половин годинка.

Васко и Рижко
Васко и Рижко
Васко беше най-гальовното коте от всички. Често лудуваше заедно с Кета, но обичаше да се гали с по-голямата Сузи, а Рижко просто обожаваше! Като малък Васко следваше батко си Рижко по петите и спеше до него. Като поотрасна се учеше от него как да ловува мишки, повтаряйки движения и подскоци из двора. С времето стана много хубав млад мъжкар – издължен и строен и много бял и чист. Посетителите в аптеката се чудеха как може да има толкова чист селски котарак. Дори и пораснал, Васко пак обичаше да влиза в Къщата, галеше се в краката на хората и не му се излизаше навън. Кака му сложи противопаразитна каишка със синя лента и той ходеше горд с нея, като наперен младеж - окичен с ланец…

Няма го вече Васко. Зли и глупави хора от селото го отровиха – умишлено или неволно. Понякога селяните слагаха силна отрова в градините си, за да ги предпазят от вредители и диви животни, и котките ставаха непредвидени жертви. В други случаи завистници тровеха злоумишлено домашните любимци на съседите си. А напоследък в селото се подвизаваше и тинейджърска банда, която се "развличаше" по абсолютно садистичен начин, ослепявайки едното око на заловена улична или излязла из селото котка! Диви нрави, достойни за прокурорско разследване!

Игривите котета
Васко разделя лудориите на Рижко и
Кити
Уви, едва ли ще разберем какво причини отравянето на Васко. Животинчето все пак успяло да се довлече до аптеката на Баба и тя го намери там умиращо и мяукащо болезнено. Баба веднага извика ветеринарната лекарка, която му би инжекция и му даде очистително. Състоянието на котето не се подобри и то страдаше много, мяукайки през цялото време – вероятно отровата беше много силна и му причиняваше болки. Вечерта ветеринарната мина отново, сложи му друга инжекция и му закачи система.

Баба го сложи в кашон на терасата и всички котки – малки и големи, го наобиколиха, изразявайки съчувствието си, като мяукаха плачевно с нещастното си братче. А Рижко – неговата закрила и пример за подражание, го галеше с лапа по главата, за да облекчи страданията му. Но коварната отрова бавно, но сигурно вземаше надмощие над лекарството… Баба също преживяваше за умиращото коте и се въртя край него до късно след полунощ. Котките бяха все там, наредени в кръг около Васко и мяукащи съпричастно. В един момент Баба въздъхна: „Голяма мъка, Васко, изтърпяхме – и ти, и аз с теб!”. Васко, който беше притихнал, изтощен от борбата между живота и смъртта, отвори за миг очи, мръдна с ушета, сякаш да покаже на Баба, че е чул и разбрал и изпусна последен дъх. Котките, усетили полъха на смъртта, замяукаха жално, а Рижко седеше безмълвно край безжизненото телце и го галеше по отпуснатата главичка…
Така си отиде едно гальовно животинче – преждевременно и напразно. Сякаш човек си беше заминал от този свят и над Къщата повея крилото на скръбта… Няма го вече Васко! Почивай в мир, малък невинен котарак!

Васко
Машка – последен спомен...
***
Три дни по-късно от Къщата изчезна и Машка. Тя пропадна в селските потайности в своята четвърта, напреднала вече бременност. Така неочаквано, както се беше и появила от тях преди година и половина, в оная зимна вечер. Напразно стопаните ѝ и многобройната ѝ челяд я очакваха – Машка повече не се показа.
Дали не беше я сполетяла – нея и неродените още котета – злощастната съдба на Васко, станал жертва на човешката жестокост?!

И каква престъпна мисъл изобретява маниакални способи да погубва и осакатява тези грациозни и очарователни създания? Този въпрос остава отворен не само пред организациите за защита на животните, но и към психолози и криминолози.

Къщата понесе тежък удар от силите на злото, взели за мишена беззащитните ѝ домашни любимци…

А след седмица Батко се натъкна в големия град на рижаво-бяла улична котка, много приличаща на Машка. Той се спря озадачен и се вторачи в нея. Котката лежеше спокойно на припек в ъгъла на централния площад, гледаше го умно с големите си жълти очи и сякаш му казваше: "Ние сме навсякъде. Стига да поискаш, винаги ще ни намираш!"
Описаните сюжети и персонажи са действителни.
септември, 2016 г.


Снимки - авторът


Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement