За малки и големи





В категорията:





Oт автора:


Тези къси разказчета са част от една занимателна история за хора и животни и взаимоотношенията между тях. Тя е взета от живота и не е украсявана и видоизменяна излишно, освен да се спази водещата идея за доброто отношение на човека към животните. Написана е за малки и големи читатели, защото главното в нея е взаимодействието между човешкия и животински свят - така, както би трябвало да бъде в един хармоничен мир. Ще се радвам, ако Читателят намери нещо интересно за себе си в тези малки истории.
Дечко и Роза (Българи в Канада - разкази)
Дечко и Роза

Автор: Гео


Дечко
Дечко
В Къщата, освен Баба, Кака и Батко, обитаваха на двора и две кучета – Дечко и Роза. Те бяха брат и сестра, някаква кръстоска на ловджийски сетер с породата „селска превъзходна”. При все това, бяха добри кучета и предани на стопаните си. За съжаление, те не обичаха котки, което им беше природно заложено. Хората се чудеха как кучетата ще възприемат Машка – нощем те бяха вързани, но денем се шляеха на воля из двора.

Машка не пребиваваше постоянно в Къщата – през деня тя имаше навик да обикаля селото, а вечер се връщаше да пренощува в двора. Бяха ѝ отделили една кошница, постлана със стара черга, в която Машка спеше. Вечер пък кучетата бяха вързани, така че котката не се засичаше с тях в началото. Но предстоящата среща беше неизбежна.
Котката инстинктивно разбираше, че не трябва да се доближава до кучетата, затова, когато те бяха пуснати в двора, тя се предвижваше по зиданата ограда – място, където не можеха да я достигнат. Въпреки това, котката още нямаше изграден навик да се пази от кучетата. Веднъж през деня, когато Дечко и Роза изследваха задната част на двора, Машка се завърна от поредната си обиколка из селото и надникна от стряхата, под покрива на Къщата. Батко я повика по име и тя прескочи на плочата на гаража, а после се озова с един скок на двора.
Изведнъж Роза изскочи изневиделица иззад гърба на Батко и с лай се спусна върху котката. Машка усети опасността и побягна към оградата, върху която се метна със скок. За зла участ, тухлите бяха мокри, защото през нощта беше валял дъжд, и котката не можа да се задържи на зида. Машка се хлъзна и тупна обратно в двора току пред муцуната на догонващата я кучка. Котката реагира светкавично, обърна се и хукна в друга посока. Tочно пред нея имаше положена пластмасова тръба, останала от предишен ремонт. Машка се вмъкна на скорост в тръбата, Роза понечи да я последва, но тръбата беше прекалено тясна за едно куче.
В това време Кака викаше на Роза, за да я възпре, но последната не я слушаше. На вдигналия се шум реагира и Дечко, който също дотича да вземе участие в суматохата. Роза вече се придвижваше по дължината на тръбата, дълга около три метра, и душеше къде е котката. Машка, очевидно, се беше свряла по средата на тръбата, защото Роза се спря отвън на същото място, душейки настървено. Дечко проявяваше съпричастност, лаейки шумно. Кака се възползва от спирането на гонитбата и побърза да хване Роза за нашийника, отведе я до колибката ѝ, и я върза на синджира. После се върна за Дечко, когото отстрани от мястото на осуетената схватка по същия начин.

Дечко и Машка
Дечко и Машка
Машка беше вече в безопасност, но тя не го знаеше. Кака отиде до края на тръбата, наведе се до ръба и я повика. Чак тогава котката излезе от тръбата и Кака я взе на ръце, за да я успокои. Така приключи първото стълкновение между кучетата и котката в Къщата на Баба. Но имаше и второ.

През един слънчев ден в края на зимата, Машка обикаляше из двора, забравила за кучетата. Батко и Кака бяха по работа в града, а Баба работеше в аптеката. Роза беше пусната на свобода и, забелязвайки котката, започна да я следи. Когато се доближи на близка дистанция до нея, се впусна с лай върху ѝ. Машка се стресна и, спомняйки си предишното премеждие, хукна през глава да се спасява. Но беше доста късно за да избегне нападението – Роза успя да я застигне. Последва щракване със зъби и котешки писък - кучката беше ухапала Машка. Котката обаче се изскубна и продължи да бяга, мяукайки жално. Роза се забави след атаката и изостана от нея. На котешкия плач отреагира Баба, която излезе от аптеката и завика към Роза. Това възпря кучката и тя забави своето преследване. Баба застигна двете гонещи се животни и хвана Роза за каишката. Процедурата нататък беше ясна – Баба върза Роза на синджира пред къщичката ѝ. След това се отправи към страдащата Машка, която, разбрала, че опасността е отминала, се беше спряла след гонитбата и жално мяукаше. Баба видя, че тя търкаше с лапичка ухото си и се наведе над нея – ухото ѝ беше захапано и имаше малки капчици кръв. Баба взе котката на ръце и я занесе в аптеката. Там ѝ намаза ухото с гранулин и започна да я гали, защото лекарството щипеше раната и котката болезнено скимтеше. Не след дълго Машка се успокои и само от време на време жално мяукваше, но вече беше преодоляла болката.

Машка
Машка
С времето, ухото на Машка зарасна, но ѝ остана малък белег от зъбите на Роза. И напомнянето, че е за предпочитане да няма куче за приятел.
Имаше и други перипетии между Машка и кучетата. За да избегнат бъдещи конфликти, Батко и Кака слагаха понякога Машка в специална котешка клетка, в която кучетата не можеха да проникнат. Клетката беше лесно преносима на различни места из двора и Кака обичаше да поставя клетката с котката на первазите на прозорците, огрени от слънцето. Тогава Машка дремеше в безопасност, затоплена от слънчевите лъчи.
Веднъж Кака така остави Машка, на припек в клетката на един от прозореците към двора и замина за града с Батко. Баба също излезе по работа из селото, а в Къщата останаха спящата Машка в клетката и кучетата, обикалящи задния двор. Когато Баба пристигна в къщи, още от пътя чу голяма животинска врява. Влезайки в двора, тя видя интересна сцена: двете кучета лаеха Машка и подскачаха срещу клетката, но не можеха да я достигнат – прозорецът беше на недостъпна за тях височина. Машка, затворена в клетката, не можеше да избяга и отговаряше на кучешката агресия със съскане и извиване на гръб. Както после Баба разказа на Кака и Батко – двете кучета и котката си правели взаимно "страшни физиономии", навярно, за да уплашат противника!
Все пак Баба се беше върнала навреме за да прекрати разпрата – тя бързо върза двете кучета пред колибките им, а стресираната Машка пусна на свобода. Котката веднага се изнесе от опасното място на стълкновението и се запиля из селото. Така тя окончателно научи, че не трябва да се доверява на кучета, дори и когато живеят в същия двор.

Снимки - авторът (следва)


Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement