За малки и големи





В категорията:





За автора:


Тези къси разказчета са част от една занимателна история за хора и животни и взаимоотношенията между тях. Тя е взета от живота и не е украсявана и видоизменяна излишно, освен да се спази водещата идея за доброто отношение на човека към животните. Написана е за малки и големи читатели, защото главното в нея е взаимодействието между човешкия и животински свят - така, както би трябвало да бъде в един хармоничен мир. Ще се радвам, ако Читателят намери нещо интересно за себе си в тези малки истории.
Рижко и Сузи (Българи в Канада - разкази)
Рижко и Сузи

Автор: Гео


Рижко и Сузи
Рижко и Сузи
Мина зимата и настъпи пролетта. Машка обитаваше Къщата, избягвайки внимателно кучетата. Когато не се разхождаше из съседните дворове, тя влизаше и в къщи за да засвидетелства присъствие и преданост и за да си изпроси някой залък за ядене. Или за да се скрие от дъжда навън. През нощта спеше в кошницата си на терасата, а сутрин, след закуска от Баба, тръгваше по своите котешки работи.

Но след време Машка започна да отсъства от дома по цели нощи – явно си беше намерила други, по-интересни занимания. Денем все пак се появяваше, но нощем я нямаше в кошницата. Така беше десетина дни и после Машка отново се върна към обичайното си разписание. Но изглеждаше уморена и през деня спеше дълго някъде из двора, под стряхата на покрива или в къщи, качена на най-високото място – на гардероба в антрето, под тавана. По-късно, стопаните забелязаха, че Машка започна да наедрява и коремът ѝ – да расте. Беше очевидно, че ще си има котенца.


Бременната Машка беше по-отпусната и мързелива от предишната. Ядеше повече и спеше по-дълго, а коремът ѝ се увеличаваше с дни. Въпреки това, успяваше пъргаво да се катери по оградата и да се спасява от кучетата, когато те бяха пуснати из двора. Издебвайки подходящи пролуки в дневния кучешки график, Машка идваше, хапваше или почиваше и после поемаше друг маршрут. Понякога се промъкваше в агро-аптеката на Баба, която беше свързана с двора, но недостъпна за кучетата, когато решетъчната врата беше затворена. За Машка тази преграда не беше проблем. Поради малкия си размер, тя се промъкваше между отворите на металната решетка, което кучетата не можеха да сторят.

Мина време и Машка пусна голям корем – вече ѝ беше все по-трудно да катери оградата. После котката изчезна за ден-два. Когато се появи отново, коремът ѝ имаше странна форма – висеше надолу, но беше празен. Котката беше отслабнала и неугледна, а рижо-бялото ѝ кожухче имаше излинял цвят. Явно Машка беше родила котенцата някъде на друго място – вероятно, за да ги предпази от кучета. Но къде ли?
Сега Машка идваше за кратко в Къщата – колкото да хапне, след което се отправяше към съседния двор. Там имаше стара плевня, в която стопаните държаха сено. В сеното се въдеха мишки, поради което плевнята беше сборно място на селските котки, които ги ловяха. Може би Машка се беше окотила там? Стопаните на Къщата, обаче, нямаха достъп до съседската плевня и не можеха да проверят догадката си.
Машка навестяваше периодично Къщата и след като се нахранеше, поемаше към леговището си, където кърмеше малките си. Така изминаха няколко седмици. Един ден, когато Баба си работеше в аптеката, се чу котешко мяукане. То се състоеше от различни котешки гласове, които, като че ли разговаряха помежду си. Различаваше се едно насърчително мяукане и други, по-нестройни и уплашени котешки отговори. След това диалогът затихваше, за да започне отново след известна пауза. И това продължи много дълго – може би няколко часа. Машка я нямаше в къщи. Баба се чудеше какво ли става там. И не само Баба, дори съседът – стопанинът на плевнята, попита Баба какво се случва наоколо. Но носителите на това безпокойство така и не се показаха наяве. Поне не този ден.


На следващата сутрин, когато Баба отключи агро-аптеката за да започне работния си ден, тя ахна изумена – вътре беше Машка, а с нея две малки котета – едно рижо-оранжево, по-голямо, и едно пъстро, по-малко. Рижото приличаше по цвят на Машка, но без бяло по телцето, а пъстрото имаше кожухче с бели, оранжеви и сиви петна. Това бяха котенцата на Машка – тя ги беше довела в аптеката! Значи това било вчерашното многочасово мяукане – майката е превеждала своите малки от съседската плевня в двора на Баба през огради и препятствия! И през нощта ги е вкарала в аптеката. Но как е влязла вътре, след като последната беше заключена нощем? Много просто – Баба заключваше при хубаво време само решетъчната врата, но не и плътната входна такава, за да проветрява помещението. И Машка се беше възползвала от това прикритие, провирайки се с котета през отворите на решетката. И на сутринта тя представи своите чеда на слисаната Баба!

Така в Къщата се появи едно котешко семейство. Малките бяха плашливи и избягваха Баба – когато тя се доближаваше до тях, те хукваха през глава из двора, докато се скриеха на потайно място. Иначе бяха много пъргави и обикновено изчезваха за секунди някъде в цветята или в зеленчуците. Трябваше да ги пазят и от кучета, затова Дечко и Роза бяха вързани до колибките си и през деня.
В началото малките котета сучеха от майка си, но постепенно взеха да пробват и нейната храна. Най-напред се престраши рижото коте – то беше по-едричко от другото и имаше по-добър апетит. След време и двете котета преминаха на готова храна, давана им от Баба. Но и двете идваха да се хранят само когато стопаните се отдалечаваха от чинийките им и побягваха, ако някой се приближеше – явно, не бяха свикнали с хора. С времето, обаче, започнаха да допускат до себе си Баба – тя дори успяваше да ги хване по време на ядене и да ги погали.


Батко и Кака им дадоха имена – рижото, което се оказа мъжко, нарекоха Рижко, а пъстрото – то беше женско – кръстиха Сузи. Рижко и Сузи бяха мили и забавни котета и веселяха Къщата. Те имаха най-различни игри – гонеха се, бореха се, катереха се по овощните дървета в двора. И бяха винаги заедно – когато едното се отдалечеше някъде из двора, другото тръгваше да го търси разтревожено и мяукащо. И нощем спяха заедно – в кошницата на Машка, която често изчезваше нанякъде през нощта.
Така Рижко и Сузи се приобщиха към общото семейство на Къщата.

Снимки - авторът (следва)


Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement