За малки и големи





В категорията:





Oт автора:


Тези къси разказчета са част от една занимателна история за хора и животни и взаимоотношенията между тях. Тя е взета от живота и не е украсявана и видоизменяна излишно, освен да се спази водещата идея за доброто отношение на човека към животните. Написана е за малки и големи читатели, защото главното в нея е взаимодействието между човешкия и животински свят - така, както би трябвало да бъде в един хармоничен мир. Ще се радвам, ако Читателят намери нещо интересно за себе си в тези малки истории.
Рижко в приемно семейство (Българи в Канада - разкази)
Рижко в приемно семейство

Автор: Гео



Лятото беше в разгара си. Батко и Кака се преместиха в града и отсъстваха от къщи. Баба работеше в агро-аптеката, а Рижко често надничаше там, за да ѝ прави компания. Клиентите, които идваха в аптеката, го харесваха и искаха да го закачат, но той ги избягваше. Веднъж дойде едно младо семейство с дете. Детето много хареса Рижко за другарче и родителите му попитаха Баба дали може да им го даде. Баба се съгласи – и без това ѝ беше трудно да гледа сама толкова домашни питомци. Тя улови Рижко и го даде на семейството със заръката да се грижат добре за него. Хората си тръгнаха доволни, носейки пухкавото рижо коте, което, неразбиращо, въртеше главичка в прегръдките им.

След заминаването на Рижко, Къщата затъгува. Сузи търсеше своето братче, проверявайки всяко потайно място на големия двор, но не го намираше. Тогава тя жално мяукаше, сякаш го викаше. Но Рижко го нямаше. Така минаха два-три дена.

На следващото утро, в аптеката се върна бащата на детето, което взе котето, носейки в ръцете си изплашения Рижко. Човекът каза на Баба, че Рижко не може да се приспособи към техния дом, където не е свикнал и му липсват сестричето му Сузи и майка Машка. Бедният, през цялото време се свирал в ъглите на новия си дом, мяукал жално, търсейки другите котки, не се хранел, дори повръщал – толкова бил стресиран! Започнал да губи сили и приемните му стопани се уплашили да не би да се е разболял и да не оцелее. Затова решили да го върнат при неговото си котешко семейство, за да се съвземе.


Баба нямаше какво да прави и си взе Рижко обратно. Горкият, той така се беше напатил, че се сгуши в ръцете ѝ и започна да хлипа като малко дете. Баба започна да го гали и успокоява, за да се съвземе – тя видя даже сълзички в очите му! После го занесе при Сузи. Двете котета така се зарадваха, че се виждат отново, сгушиха се едно в друго и започнаха да се лижат по муцунките. Сякаш си казваха – ето, пак сме заедно и този път няма да ни разделят! И Баба се умили от гледката на преданост и любов между двете малки котешки създания.
Минаха няколко дни докато Рижко окончателно се успокои от щастливото си завръщане у дома. През цялото време той не се отделяше от Сузи, а когато тя се мушваше някъде из двора, тръгваше да я търси, викайки я с мяукане. И когато я откриеше, я лижеше нежно по главичката. А вечер двете котета спяха прегърнати в една пухкава топка и бяха щастливи, че са едно до друго.
Така Рижко остана да живее в Къщата, след като неуспешно пребивава в приемно семейство.

Снимки - авторът (следва)


Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement