Емигранти





В категорията:





За автора:


Анна Цветкова е професионален литератор, редактор и преводач. Обожава пътешествията и градинарството. Автор е на книгите: Пътувай с мен, Сърце от камък и Контрасти. Книгите могат да се закупят на личния емейл на Ани - annatzvetkova39@gmail.com, в църквата Св.Иван Рилски - Монреал и книжарница Хеликон - София. Книгите й са изпълнени с лични оценки, живи, динамични, подобни на планински бързей. Наситени са с фактология и хумор. Четат се на един дъх.
Бели мечки и палми (Българи в Канада)
Бели мечки и палми

Автор: Анна Цветкова

Откъс от едноименната повест - с канадска тематика. Включена в сборника "Контрасти", излязъл от печат през м. юни 2017г.


Контрасти от Анна Цветкова
Контрасти от Анна Цветкова

- Добре, аз ще ти разкажа, макар че за мен това са тежки спомени. Бях вече трети курс студент. Свикнал бях и с квебекарския френски, и със зимата и снега. Имах приятели, приятелки. Знаех кога дърветата заспиват и кога се събуждат. С вълнение посрещах гъските напролет и с тъга ги изпращах наесен. Лека полека ставах канадец. Мислех, че повече нищо не може да ме изненада. Чувствах се комфортно в Римуски. Навсякъде бях добре приет. Никой в града не се учудваше на цвета ми. Видях, че в Канада не живеят само бели. Живеят хора с различни цветове на кожата. Нещо като миш-маш от различни цветове и култури, но с великолепен вкус. Опитах се да намеря моя учител по биология Андре, но никой не го познаваше. Щеше ми се да го питам все още ли преподава еволюцията на Дарвин. Постепенно забравях и за него и за думата “расист”. Познавах града и често излизах сам. Един ден, след тежък изпит, излязох да се разходя. В главата ми все още напираха формули, обяснения, сравнения. Вглъбен в мислите си, не забелязах, че срещу мен вървяха трима непознати младежи. Един от тях се изпречи пред мен и ухилено рече: “Ей, я вижте колко сняг е нападал по тая маймуна!” и сложи ръка на рамото ми. Не можех да помръдна. Бяха по едри от мен и бяха трима. Започнаха да се смеят и лекичко да ме блъскат. За миг си представих, че това е краят на моята одисея. Затворих очи. В тоя миг някой се приближи, разбута младежите и чух силен глас: “Какво сте го зяпнали? От гората ли идвате? Не сте ли виждали черен? Я се махайте, че ей сега ще викна полицията.” И се развика с колкото глас имаше: “Помощ, полиция! Полиция, помощ!” Отворих очи. Едра млада жена налагаше дънгалаците по главите с чантата си. Не знам дали се уплашиха от нея или от виковете й, но тримата бандити свиха глави и си тръгнаха почти на бегом. После тя ме хвана под ръка и ме помъкна със себе си. Едва когато стигнахме до студентското общежитие и спряхме, аз я погледнах и познах. Беше моя състудентка. Бяхме в една група, но освен добър ден и как си, друг разговор с нея не бях имал. За нея момчетата от курса казваха: “Хубава е, върви пет минути след бюста си.” Е, ти знаеш, че майка ти е богато надарена в тази област. Та с две думи, майка ти ме взе под крилото си. Даже ме заведе в семейството си без да ги предупреди, че съм черен. За нея цветът нямаше значение. Няма да ти казвам как близките й се втрещиха като ме видяха, а баба ти направо припадна. На майка ти не й пукаше. Силна жена е. Трябва да се гордееш с нея.


Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement