Емигранти





В категорията:





За автора:


Анна Цветкова е професионален литератор, редактор и преводач. Обожава пътешествията и градинарството. Автор е на книгите: Пътувай с мен, Сърце от камък и Контрасти. Книгите могат да се закупят на личния емейл на Ани - annatzvetkova39@gmail.com, в църквата Св.Иван Рилски - Монреал и книжарница Хеликон - София. Книгите й са изпълнени с лични оценки, живи, динамични, подобни на планински бързей. Наситени са с фактология и хумор. Четат се на един дъх.
На хокей в Канада (Българи в Канада)
На хокей в Канада

Автор: Anna Tzvetkova - Montreal
Категория: Българи в Канада


Българска кръв сгрява канадските спортове
Българска кръв сгрява канадските
спортове
Да кажа, че хокеят е любимият ми спорт, няма да е вярно. Имам къде по- големи интереси в други спортове, но... ако внукът ми гони шайбата на ледената арена, емоциите ми са толкова големи, че посрещам победите му със сълзи, както и загубите на отбора му. Не знам, спомняте ли си едно спортно правило: когато спортист побеждава, то е защото е най-добрият!!! Губи ли, не защото противникът е по-силен, а просто малшанс, някой го е погледнал с лошо око.

Спомням си, че и в България съм гледала хокейни мачове. Мачът Чехословакия срещу СССР беше сензация, за която после дълго говорихме и в къщи и на работните площадки. Ама като нямаше български отбор в турнирите, емоциите ни не бяха особено силни. Тук, в Канада, хокеят е национален спорт. Имигрантът иска не иска, навлиза в хокейната история. Започнат ли децата му да чукат шайбата, хокейната страст се настанява трайно в душата.

Български дух на ледената арена
Български дух на ледената арена
И така, за трети път в моя живот присъствах на турнир по хокей. Отборът на внука ми (Pierrefonds) участваше в провинциален турнир в далечния север. Е, поне на мен ми се видя, че е далече на север. Ако се движите по 40 –та магистрала и подминете третия по големина град в Квебек Trois rivières стигате до Deschambault. Настанявате се в хотела Le Chavigny за нощуване, но той не е последна дестинация. Продължавате на северозапад още 37 км. до селището Saint Ubalde, където се намира арената за първия мач. И още 50 kм. по на север за друг мач на арената в Notre Dame de Montauban. Изморих се от пътуване и от емоции. Съгласно горепосоченото спортно правило отборът Pierrefonds печелеше, когато бяха по-добрият отбор и губеше, когато имаха малшанс.

... родени канадци
... родени канадци
В същност мисълта ми не е за самия хокей, а за организацията около турнира. След всеки мач се връщахме в хотела за почивка или спане. Наблюдавах внимателно съотборниците на внука ми. По имената отгадавах почти безпогрешно произхода им – грък, италианец, поляк, руснак, сърбин, българин, мароканец, кебекар, всички родени канадци. Всички с лекота преминаваха от английски на френски и на съответния друг език, когато се обръщаха към родителите си. Всички различия и предрасъдъци: национални, верски, расови, кастови, изчезват в една страст, един спорт, един климат, една организация, една страна станала родина за тях.

Канадски класически хокей на открито - Монреал
Канадски класически хокей на открито
Монреал
Възхитих се от умението на тази страна да обединява, да интегрира различните народности, раси и вероизповедания и да създава канадци. Възхитих се и от организаторите на турнира. Кога аз, пък и моят син и внук, и другите като нас бихме отишли в тази далечна ледена безкрайност, ако там не беше организиран турнирът? И тези малки изолирани селища с каква мисъл са построили тези скъпоструващи арени, ако не именно с такава – да привличат хора от други градове, да създават развлечение и работа на населението си. Навсякъде, в ресторанта на арената, в малкото магазинче на селището, на бензиностанцията – всички местни хора ни посрещаха радушно като скъпи гости.

Канадски класически хокей на открито - Торонто
Канадски класически хокей на открито
Торонто
Отиване до съответната арена и връщане до хотела и хоп си навъртял стотина и повече километри. В снежната пустош тук-там се гушеха ферми и силози. В далечината проблясваха светлинки. Понякога внезапно пътят навлизаше в непрогледна мъгла и се проясняваше едва когато излизахме на височина. Сурова природа, но живот туптеше под снежната пелена. Дълги струйки дим се виждаха в далечината. Край една ферма няколко крави и коне кротко хрупаха разхвърляното по снега сено.

Мислех си, че хотелът е неразумно голям, макар и построен в близост до 40-та магистрала. Ресторантът има няколко зали. Турнирът е 6 седмици в годината. Пътниците от магистралата не се спират тук много често, тогава с каква цел е толкова голям? Едва в неделя разбрах, когато ресторантът се препълни с хора. Жителите от фермите на тази огромна територия са си създали традиция. Всяка неделя идват на brunch (закуска и обед) в ресторанта, на покупки в магазина, на приказка със съседите от далечни ферми. Хотелът се оказа място за социално общуване на хората от севера. С основание и ресторантът предлага разнообразно богато меню задоволяващо всеки вкус.

NHL в Калгари на турнира „Класическо наследство”
NHL в Калгари на турнира „Класическо
наследство”
Последната вечер хокеисти и родители имаха тържествена вечеря. (Присъствах и аз, че бабите поради непрекъснато намаляващия им брой са на уважение.) Гледах родителите, които бяха загърбили други задължения и бяха съпроводили децата си на турнира. Бяха съпричастни със състезателите, вълнуваха се, крещяха от радост или дюдюкаха от огорчение. Наблюдавах поведението им. Имах чувството, че изразяваха емоциите си по-силно от самите хокеисти. И си мисля, какво значи да си добър родител? Стига ли само да работиш, да изкарваш пари и да задоволяваш материално децата си? Какъв спомен ще оставиш в сина си, ако не отделяш време да играеш с него? Ако не му четеш приказки като малък и не му откриваш света? Ако не споделяш неговите вълнения и желания като юноша? Ако не го подкрепяш по пътя, който е избрал за да върви като възрастен? Тези родители, които инвестират в децата си, имат основание да очакват, че децата им ще станат достойни хора.

А докато аз тръпнех на ледената арена, в същото време друг от внуците ми побеждаваше на турнира по баскетбол в Sherbrooke, а най-малкият тренираше японското бойно изкуство Kendo в Ottawa. Горда съм, че и българска кръв сгрява канадските спортове. Български дух на канадска земя!

Януари 2014


Монреалски деца на пътеката между задните дворчета

Канадски принцип: Има ли лед - играем хокей

Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement