Емигранти





В категорията:





За автора:


Анна Цветкова е професионален литератор, редактор и преводач. Обожава пътешествията и градинарството. Автор е на книгата "Пътувай с мен", която може да се поръча на: ani_tzvetkova@yahoo.com. Пътеписите й са изпълнени с лични оценки, живи, динамични, подобни на планински бързей. Наситени са с фактология и хумор. Четат се на един дъх.
ПЕСЕНТА НА РЕКАТА (Българи в Канада)
ПЕСЕНТА НА РЕКАТА

Автор: Anna Tzvetkova - Montreal, Canada
Категория: Българи в Канада


Група ломчани
Група ломчани от Монреал
Вятърът свири в ушите им като музика, която идва отдалеч, от недрата на душата. От спомена за родната река. Група ломчани се оглеждат във водите на Св. Лаврентий (St. Lawrence) край Монреал. Мислите им ги носят далече на изток, където Дунавът прелива от коритото си и мътните му води в тези майски дни заливат пристанището на град Лом. Носталгия и много тъга. Родният град, останал далеч, остава в спомените, в мислите, в кръвта.

За втори път Светла и Николай Горгачев организират среща на ломчаните от Монреал и околността. Неизбежните целувки и въпроси за здравето и работата, за децата и близките, за новините от Лом.

Край река St. Lawrence
Край река St. Lawrence
И тръгват разговорите. Няма по-пълноводна река от Дунава, по-вкусна риба от дунавската, по-сладко грозде от лозята на Садовете, по пивка бира от Алмус, по-хубав град от Лом! И знаеш, че не е съвсем вярно, ама роден край, свиден, там всичко ти е мило... Ех, загърбил си родния дом, ама питат ли те колко безсънни нощи си имал преди да вземеш това решение. Колко си премислял за и против, колко мъка има в решението ти. И ти иде да крещиш: Роден край, къде си? Нали там изпепеля младостта в огъня на съмнението и на търсенето, в желанието да осигуриш спокойствие и сигурност на децата си... Може би... някога отново ще се върнеш там, където тече Дунавът, където те вика кръвта. Надеждата умира последна.

Александър е роден в Монреал
Александър е роден в Монреал
Всички говорят и малко слушат. Една седемдесет и петгодишна ломчанка разговаря тихо на български с едно дванадесетгодишно момче. То не е родено в Лом, но ... “мама е родена там. И баба е от този край. И там за пръв път проговорих на български.” Майка му добавя: “Той е роден тук, в Монреал. Ние му говорим на български, той разбира, но отговаря на френски. Там обаче изведнаж с баба си проговорил на български.” “А, не, с вуйчо проговорих на български!” – доуточнява Александър. И разказва как в България ходили на пикник : “Вуйчо направи от щайги маса и пейки. А до нас цигани с леки коли и шезлонги пируваха на истински маси. Ама на нас и така ни беше много хубаво.” И в малкото момче споменът за пикника в България оживява.

Среща на ломчани от Монреал
Среща на ломчани от Монреал
Седят ломчани, разговарят, похапват и пийват биричка. Е, не е ломска, ама и тази е добра. Едно бурканче с люти чушлета обикаля трапезата и събира овациите. Как ги направихте? Ами много е просто. Баба ми в Лом така ги правеше. Викаше им “печи-гмечи”. В бурканчето налива малко оцет, малко олио, счукан чесън, зелен лук на ситно, щипка сол и щипка захар. Попрепече малко чушлетата на суха тенекия или сух тиган, натъпка ги горещи в буркана, затваря, обръща и готово. Ломска рецепта – проста и вкусна.

Течението на реката отнася и сладките приказки, и смехът и тъгата. Не ти трябва много и ти си мислиш, че си на брега на Дунава. И знаеш - нито е тих, нито е бял, но се вълнува и те вълнува. Всички замислени слушат песента на реката, песента на душата. Ломчани остават ломчани до сетните си дни.

До нови срещи, земляци!

18 май 2014, Монреал


Град Лом

Река Дунав край плажа на Лом

Снимки голям формат






Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement