Монреалска мозайка





В категорията:





За автора:


Магда Г.Илиева е инженер по техническа кибернетика и има дългогодишна практика като програмист. Интересува се от разбиране мощта на софтуерната еволюция и прилага тази мощ в решаването на реални проблеми.
В КАНАДСКИТЕ АВТОБУСИ, ХОРАТА НЕ ПРОСТО СЕ КАЧВАТ, ТЕ СЕ ПОДРЕЖДАТ (Българи в Канада - кратки случки от Монреал)
В канадските автобуси, хората не просто се качват, те се подреждат

Автор: MaGI
Категория: Кратки случки от Монреал


Пътници чакат автобус на метро Lionel Groulx - Монреал
Пътници чакат автобус на метро Lionel
Groulx - Монреал
За да разширя темата с обичаите в градския транспорт на Канада – ще ви разкажа и аз една случка. Ще направя предварително две уточнения, за да се разбере разказа ми. В Канада не е обичайно да се отстъпва място в превозно средство. Стои жена в напреднала бременост, в пълен автобус или метро – рядко някой ще се сети да я покани да седне. Влиза мъж с куц крак – същото. По-често отстъпват места в Торонто. Китайците изключително рядко – по-често индуси, араби и филипино. Но ако някой се сети да си отстъпи мястото, го прави по следния начин: пита те (седейки), дали искаш да седнеш. Почти винаги хората отказват, за да не причинят безпокойства.
А ето и моята случка. Работех в западната част на Монреал и хващах сутрин от метро Lionel-Groulx, бърз автобус за края на острова. Бързи „работнически” автобуси има само 4 сутрин и толкоз вечер. Извиват се големи опашки от чакащи, и всеки стриктно си пази реда, защото пътуването е около 45мин, ако има и задръстване по 40-ката – отива над час. Затова сядането в автобуса е от критично значение. Една сутрин, пред мен точно, стоят две чернички. Към тях след време се присъединява още една. Използва случая, че се познават. Истината е, че всички почти се познаваме, защото пътуваме всяка сутрин заедно. Видя ли някой или не, че черничката се предреди – не знам. Аз си стоя, гледам колко са пред мен и си правя сметка, че горе-долу сядам. Освен това се надявам, че черничката няма да нахалства и да седне преди мен. Дойде автобуса, качваме се, местата се заемат постепенно, аз вървя към опашката на автобуса и се оглеждам за място. Точно пред мен, последното свободно място, го заема предредилата ме симпатяга. Не издържах. Казвам ѝ: „Ако не беше се предредила, това място беше за мен. Ти ми седна на мястото.” Тя се посмути, защото ме вижда, че съм по-стара от нея, и ме запита любезно.
- Ти искаш ли да седнеш?
- Да – отговорих аз и не повярвах, че съм го казала.
Тя зяпна от учудване, по-голямо и от моето. Едвам се окопити и ме пита пак:
- Ама ти наистина ли искаш да седнеш?
- Да – отвърнах аз, вече по-смело.
Никога не можете да се сетите какво последва.
- Да, само че аз няма да стана! – каза черничката, заела мястото ми.
Разговорът ни, по всяка вероятност се е чул в автобуса. В резултат на което се изнамери един кебекар, устат и непримирим радетел на правилата ... и се започна. Страхотен скандал, в който темата - имигранти и местни, черни и бели - не беше подмината. Трите чернички образуваха единен фронт, кебекарът оказа равностойна съпротива макар и сам. Аз и още няколко пътника му помагахме с отделни принципни реплики от солидарност и в защита на общоприетите правила.
Новите влакове на метрото в Торонто
Новите влакове на метрото в Торонто

Сравнявайки моята случка с тази на Ани, само мога да кажа „Браво!” на Ани за бързата реакция, накарала черничката да мърмори, но да изчака реда си. Аз обаче не съобразих правилно какво да направя и стоях права онази сутрин. Но скандалът постигна траен ефект. Черничката, пък и никой друг, не посмя да се предреди никога вече, докато аз пътувах по линията.

Ще направя един паралел между обичаите в Квебек и Онтарио. И в Торонто се спазват правилата на подреждане, но не толкова стриктно. Може би защото транспортът е почти перфектен. Или защото има много китайци. Те все се бутат напред, но е разбираемо – етнически навик, защото в Китай - много народ, силна конкуренция - и ако не си приучен да се буташ напред – си загубен.
Няма точка в GTA (Great Toronto Area), до която да не се стига с градския транспорт. А в пик часовете – автобусите и метрото са един след друг. Главните линии през нощта не спират. Нощните aвтобуси са на 30 мин. Трамваите също – никога не спират. Влаковете на метрото са по-широки. Новите са много удобни и събират повече хора, защото представляват един цял влак, а не отделни вагони. Цената на месечна карта в Торонто е 141$. И още нещо би учудило монреалци в транспортната мрежа на Торонто – забрадени жени шофьорки. Имахме две по нашата линия, с едната даже се запознах – от Пакистан. Има също и индуси с чалми – шофьори и ватмани. Такова нещо е немислимо в Монреал. На преден план там е дискусията за „защита на националните културни ценности”.


Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement