Монреалска мозайка





В категорията:





За автора:


Анна Цветкова е професионален литератор, редактор и преводач. Обожава пътешествията и градинарството. Автор е на книгата "Пътувай с мен", която може да се поръча на: ani_tzvetkova@yahoo.com. Пътеписите й са изпълнени с лични оценки, живи, динамични, подобни на планински бързей. Наситени са с фактология и хумор. Четат се на един дъх.
Майчин език (Българи в Канада - кратки случки от Монреал)
Майчин език

Автор: Анна Цветкова
Категория: Кратки случки от Монреал



Майчиният език на българите, живеещи извън родината, бавно губи своето богатство. Потопени в чуждоезична среда малцина обръщат внимание как се изразяват на родната си реч. Един приятел казва – така и ще си умра, забравил български и ненаучил английски. Склонна съм да му вярвам. Ето и примери:

Почивам - почивам си
Среща ме позната и пита: “Ти почина ли лятото?” “Не, отговарям. Жива съм!”
Глаголите, макар и близки по правопис и звучене, имат различен смисъл. Мъжът ми почина. Аз си починах през ваканцията.

Гледам – наглеждам - отглеждам - доглеждам
Бабите и дядовците гледат внуците си, когато растат. Радват им се. Играят с тях. Приказват им приказки. Когато родителите отсъстват, те ги наглеждат и временно се грижат за тях. Те им предават наследствените традиции. Когато са далеч едни от други взаимно се лишават от богатствата на нормалните отношения между поколенията. Остава празнота, която не може да бъде запълнена с друго.

Родителите отглеждат децата си. Те ги създават, възпитават, грижат се за храната, облеклото, образованието. Създават им подходящата среда за израстването им като личности, бъдещи граждани и специалисти. Родителите са отговорни за всичките действия на децата си до пълнолетието им. Родителите мислят за децата си до края на дните си. Никой не може да замени грижовния родител. Човек, израсъл без родителска ласка, без майчина целувка и бащина подкрепа, цял живот носи усещането, че нещо липсва в живота му.

Човешкият живот е непрекъснато движение. Докато растеш, преодоляваш препятствия, завоюваш височини, създаваш семейство и деца, бориш се за място под слънцето и се мислиш за безсмъртен, изведнаж се оглеждаш и виждаш, че си на края на пътя си. Стар и болен, имаш нужда от помощ. В старите патриархални времена от многобройната челяд около домашното огнище обикновено остава едно от децата, което доглежда остарелите родители. Поради динамиката на съвременния живот тази традиция умира. Разпръснати по всички кътчета на земята, децата рядко виждат родителите си. Не намират време да им кажат, че ги обичат и колко ги боли, че са далеч. Понякога не успяват да им кажат последно сбогом. И остава болката в сърцето за нещо недоизживяно.
***


Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement