Монреалска мозайка





В категорията:





За автора:


Анна Цветкова е професионален литератор, редактор и преводач. Обожава пътешествията и градинарството. Автор е на книгата "Пътувай с мен", която може да се поръча на: ani_tzvetkova@yahoo.com. Пътеписите й са изпълнени с лични оценки, живи, динамични, подобни на планински бързей. Наситени са с фактология и хумор. Четат се на един дъх.
КОТАРАК И ПЛЪХ (Българи в Канада - кратки случки от Монреал)
КОТАРАК И ПЛЪХ

Автор: Анна Цветкова
Категория: Кратки случки от Монреал


Приказка на Шехеразада извадена от “Хиляда и една нощ”
(Моля само някой да не помисли, че правя алегории.)


Един бездомен котарак вървял в проливен дъжд и търсил място къде да се подслони. Козината му подгизнала във вода, краката му едва го държали. Внезапно видял една дупка в корените на едно дърво. Вътре имало някой, но входът бил запушен и котаракът не можел да влезе. Примолил се:
- Който и да си ти, смили се над мен, пусни ме на сухо. Мокър съм и ме е страх, че ще се разболея.
От вътре се обадил тънък глас:
- Не мога да те пусна, ние сме врагове откакто съществува света. Аз съм плъх и моите близки често ти служат за храна.
- Моля те, аз съм се променил. Сега не мисля за ядене. Мисля само как да си спася кожата. Ако не ме пуснеш вътре до сутринта ще съм умрял. След това ще ти тежа на съвестта и ще живееш с угризения за моята смърт.
Смилил се плъхът, пуснал котарака вътре на сухо и топло и го попитал:
- Как се чувстваш сега? По-добре ли си?
- Не е за вярване каква слабост ме е обзела. Също така изглежда невероятно колко време ти отне за да съжалиш един нещастник.
- Не се оплаквай. Направих за теб това, което никой от моите роднини не би направил.
Котаракът се стоплил. Поразмърдал се в тясната дупка и усетил глад. Облизал се и загледал плъха с други очи. Усетил се плъхът:
- Нали каза, че си се променил? Не сключихме ли примирие? Май няма справедливост на тази земя.
В това време край дупката минавал ловец с кучето си. То подушило, че нещо мърда под корените на дървото. Може да е лисица- помислило то. Почнало да рови и хванало опашката на котарака, който в тоя момент захапал плъха. От уплаха котаракът изпуснал плячката си. Кучето го изтеглило навън.
Треперейки от изживяното премеждие плъхът затворил дупката си и си казал:
- Повече никога няма да бъда наивен и доверчив.
Дали е удържал на думата си, не знам. Знам народната мъдрост, че хищникът може да смени козината си, но не и нравите си..
***




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement