Mозайка





В категорията:





За автора:


Анна Цветкова е професионален литератор, редактор и преводач. Обожава пътешествията и градинарството. Автор е на книгите: Пътувай с мен, Сърце от камък и Контрасти. Книгите могат да се закупят на личния емейл на Ани - annatzvetkova39@gmail.com, в църквата Св.Иван Рилски - Монреал и книжарница Хеликон - София. Книгите й са изпълнени с лични оценки, живи, динамични, подобни на планински бързей. Наситени са с фактология и хумор. Четат се на един дъх.
Случка в басейна (Българи в Канада)
Случка в басейна

Автор: Анна Цветкова



Ходя на плуване в часове, когато басейнът е пълен с мъже и жени от всички възрасти. Трябва да си призная – сред най-възрастните съм. И сами се досещате, не мога да се похваля с младежка фигура. За мое учудване един мъж, далеч по-млад от мен, всеки път ме заглежда. Когато се срещнат погледите ни, се усмихва и от далеч ме поздравява. Обръщам ядно глава.
Навярно някакъв перверзен тип. При толкова красиви млади тела в басейна, намерил по кого да се заглежда! Явно си пада по възрастни жени!

Един ден ме настигна, когато излизах от басейна. Поздрави и каза: „Ще ви чакам във фоайето на комплекса. Искам да ви покажа нещо.“ Не знаех какво щеше да ми показва, но бях твърдо решена да направя страхотен скандал на нахалника. Бавно се обличах, като се надявах да не ме е дочакал. Чакаше ме.
- Искам да видите тези снимки. Вие много приличате на майка ми. Откакто ви видях, непрекъснато я сънувам. Тя почина преди три години. Още не мога да я прежаля.
От снимките ме гледаше жена, с която имах удивителна прилика. Ако не се заглеждаш в подробностите (тя имаше вълнисти коси), спокойно всеки би помислил, че това съм аз в моите шестдесет години. Поех дълбоко въздух и най-после се усмихнах на мъжа.

- Моите съболезнования. Починала е рано. Как се казваше?
- Анна – каза мъжът.
- Да, извинявайте, не се запознахме. Наистина се казвам Анна.
- Вие?! Не! Майка ми се казваше Анна!
Стояхме и се гледахме вцепенени. Майка му се е казвала Анна!!! И ми е била двойница! Трябваше ни време за да се съвземем от неочаквания шок. После разбрах, че се казва Антон, хърватин. Женен за италианка. Седнахме на пейката и дълго си говорихме за майка му, за трудния път на емигранта загърбил родната земя. По едно време той погледна часовника си и скочи.
- Не забелязах часа. Моята италианка ще ме убие. Ще излизаме тази вечер. Чао!

Аз останах на пейката усмихната. Какво си мислех, а то какво излезе. Така е, не познаваш ли човек, не бива предварително да си съставяш мнение за него.

2018


Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement