Монреалска мозайка





В категорията:





За автора:


Анна Цветкова е професионален литератор, редактор и преводач. Обожава пътешествията и градинарството. Автор е на книгата "Пътувай с мен", която може да се поръча на: ani_tzvetkova@yahoo.com. Пътеписите й са изпълнени с лични оценки, живи, динамични, подобни на планински бързей. Наситени са с фактология и хумор. Четат се на един дъх.
ДОСАДНИКЪТ (Българи в Канада - кратки случки от Монреал)
ДОСАДНИКЪТ

Автор: Anna Tzvetkova - Montreal
Категория: Кратки случки от Монреал


Montreal on the river St.Lawrence
Montreal on the river St.Lawrence
Приятно пътуване – с тези думи ме изпрати синът ми на автогарата в Монреал. Имах всички предпоставки пътуването да бъде приятно. Автобусът беше луксозен. Настроението ми прекрасно – отивах на сватба в Хамилтон. Приятели женеха сина си. И така, на добър път.
Съседът до мен се представи- Джордж еди кой си. Отворих уста да се представя и аз, но не успях. Той вече разказваше за своите ирландски корени. Дядо му бил фермер в Ирландия, но в голямата криза... Разказът беше обстоен, за многобройната челяд на дядо му, за чичовци, стринки и лели, за трудностите на имиграцията през деветнадесетия век, знаете как е било, с кораби цял месец и т.н. и т.н. Искаше ми се да затворя очи и нищо да не чувам. Трябваше някак да го прекъсна, но как? Извадих кутийка, в която си бях нарязала плодове. Любезно му предложих да си вземе. Преди да бях сдъвкала първото резенче портокал видях как кутийката се опразни. Моят съсед мляскайки последното парче ми каза : „Много добре сте направили. На такъв дълъг път трябват обаче повече плодове".
Hamilton on the lake Ontario
Hamilton on the lake Ontario
Не разбрах благодари ли ми или ми даде съвет как да изчислявам количеството на плодовете съобразно дължината на пътя.
Автобусът спря на Кингстон за десет минути. Взех си сандвича от багажа и слязох да го изям на спирката. Не се осмелих да го ям в автобуса, беше много малък за да го деля с моя любезен съсед. Той слезе също, повъртя се около павилиончето със закуски. Загърбих го и не разбрах купи ли си нещо или не. В автобуса, вече на път, извадих шишенце с вода и отпих. Съседът вторачено гледаше в ръцете ми. Онемях от изненада, когато той каза: „Ако не я допиете водата, мога да я изпия." Трябваше ми минута за да събера кураж да кажа: „Не, пътят е дълъг и ще ми трябва!"
Toronto on the lake Ontario
Toronto on the lake Ontario
Чувствах как в мен се надигаше гняв срещу този досадник. Не можех да гледам физиономията му. Не можех да го слушам. Взех жилетката си и я метнах върху главата си. Исках да се правя на заспала. Даже бях готова да захъркам, когато внезапно жилетката отхвръкна и чух гласа на съседа ми: “Само това не! Веднаж така пътувах и съседът ми се зави със сакото си през глава. Когато пристигнахме и отвих главата му, той се беше задушил и умрял..." И последваха няколко страховити истории от задушаване. Не знам от какво беше умрял героят от първата му история, но най- вероятно се е бил задушил от гняв. Такъв щеше да е и моят случай, ако пътят беше с още един час по-дълъг. Когато скочих на земята в Торонто, нямах желание да му кажа даже „довиждане“, но чух след себе си: „С какво ще пътувате до Хамилтон? И аз съм за там..."


Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement