Природа - Град - Традиции

Възпоменателен ден в Канада (Remembrance day)
Възпоменателен ден в Канада
(Remembrance day)


Категория: Канада - традиции



Всяка година на 11-тия ден от 11-тия месец, в 11 часа, канадците спират в тишина за момент за да си спомнят за мъжете и жените, които са служили и служат на държавата по време на войни, конфликти и мир. Повече от 1,500,000 канадци са служили на Канада по този начин, като повече от 100,000 са отдали и живота си.

Уважавайки тяхната служба и жертви, ние уважаваме традициите на свободата, за чието запазване, тези мъже и жени са воювали. Те са вярвали, че техните действия в момента, ще доведат до значими промени в бъдещето, но само от нас зависи да станат техните мечти за мир реалност. На възпоменателния ден ние признаваме смелостта и жертвите на тези, които служат на своята държава и си даваме сметка за нашата отговорност да работим за мира, за който те са се жертвали за да постигнат.


Началото на месец ноември е времето на маковете, разцъфнали на не един ревер навсякъде в държавите от Обединеното Кралство. Канадците са горди, че символът на възпоменанието, макът, е инспириран от едно прекрасно стихотворение на канадския военен лекар John McCrae, който участва в Първата Световна война и умира на 44 години, малко преди края на войната.




In Flanders Fields the poppies blow
Between the crosses, row on row,
That mark our place; and in the sky
The larks, still bravely singing, fly
Scarce heard amid the guns below.

We are the Dead. Short days ago
We lived, felt dawn, saw sunset glow,
Loved, and were loved, and now
we lie in Flanders fields.

Take up our quarrel with the foe,
To you from failing hands we throw
The torch, be yours to hold it high.

If ye break faith with us who die
We shall not sleep,
Though poppies grow
In Flanders fields



В полетата на Фландрия макове цъфтят.
Между кръстовете, подредени в ред
означили вечните ни домове;
а в небето горе чучулиги сладко пеят
чувайки се слабо сред гърмежите отдолу.

Ние сме мъртвите.
Преди няколко дни бяхме живи,
призори все още чувствахме
гледахме как сияе залеза на слънцето;
Обичахме и бяхме обичани, а сега
лежим в полетата на Фландрия.

Вземете враждата ни с врага,
която като факла на вас,
ний с немощни ръце предаваме;

Носете я високо.
Ако се пречупи вярата със наш'та смърт
не ще заспим ний никога -
дори и маковете да растат
в полетата на Фландрия.




Поемата говори за областтa Фландрия, където са се водили едни от най-ожесточените боеве с най-много жертви. И за страха на мъртвите, че ще бъдат забравени, че смъртта им ще бъде напразна. Маковите цветя, като символ на паметта, е нашият вечен отговор, който опровергава този страх.


Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement