Природа - Град - Традиции

Edwards Gardens в края на зимата (Българи в Канада)
Edwards Gardens в края на зимата

Автор: MaGI


Хубав, слънчев, февруарски ден в Торонто. Дълъг уикенд е, почивен ден, магазините са затворени и народът е наизлязъл из парковете на града. А такива в Канада - дал Господ. Огромни площи с асфалтови пътеки, места за отдих с пейки и барбекюта, край красиви ромолящи поточета или фантастични изгледи към големи езера и реки.

Широки слънчеви поляни
Широки слънчеви поляни
За игра, пикник и почивка
За игра, пикник и почивка

Когато ви писнат колите, градския транспорт и фитнес залите, избирате едно подобно място - и тръгвате. Така направих и аз. За този дълъг weekend, в който се чества "Денят на семейството", избрах Edwards gardens. Градините са впечатляващи когато са разцъфнали, но как изглеждат през зимата и дали има вече цъфнали кокичета - това събуди любопитството ми. Пристигам в ранния следобед. Дърветата са голи, цветя няма, само табелки подсказват къде се очаква да изникне и цъфне нещо. Поляните са мокри, но вече привличат деца и възрастни, да се порадват на въздух, простор и слънце.

Красиви мостове
Красиви мостове
За снимки и преминаване
За снимки и преминаване

Градината не е голяма - разпростира се на площ от 4 акра (за сравнение, Монреалската ботаническа градина е върху 190 акра). Земята сменя предназначението си три пъти. Първоначално е принадлежала на шотландски тъкач на име Milnes, който обитава това място след 1812г, за около 20-тина години. Построява фабрика на 3 етажа - в долината на малката река, която пресича градината. Около това предприятие се образува малко селище. Предприятието не просъществува дълго, около 20 години, и имотът е изоставен. 100 години по-късно, през 1944г, земята е закупена от Rupert Edwards, който създава фантастична градина. Тъй-като градът се разраства в близост до градината, а това не се харесва на собственика, той я продава на общината през 1955г. И градината се превръща в обществена, получавайки името на създателя си - Edwards gardens. Няколко години по-късно, на това място се премества и ботаническата градина.

Снежна пътека
По снежна пътека
Асфалт без дупки
По асфалт без дупки

Денят беше малко ветровит, все още по усойните места със сняг. Отправям се по алеята, която следи дерето и реката. Поточето се влива след 2-3 км в големия десен приток на реката Дон (West Don).
Вървиш, дишаш дълбоко, обгръща те тишина и спокойствие, а си почти в сърцето на големия град. Минаваш мост след мост - стабилни и обезопасени. Асфалтираната широка пътека е пригодена както за детски така и за инвалидни колички. Няма грапавини и дупки по асфалта.


Рефлексия 1

Рефлексия 2

Градината не е голяма по площ, но е в съседство и свързана с големия парк Sunny Brook. И се получава един огромен район Природа. Зад големите и стари дървета прозират къщи и сгради, и само това напомня, че си в град.
Реката, която някога е движела дараци за вълна и дъскорезница - продължава да тече все така спокойно и красиво. Култивирана, прескочена от множество мостове. Минаваш край нея, над нея, до нея без да се безпокоиш и затрудняваш. Нищо не ти пречи, не те притеснява - да се наслаждаваш и любуваш. Цивилизована, опитомена Природа, и в същото време запазена и истинска.


Пътеката от Edwards gardens достига
до парка Serena Gundy

Реката Западен Дон поема водите
на потока oт Edwards gardens

20 фев 2017г, Торонто


Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement