Българите в Канада





В категорията:





За автора:


Анна Цветкова е професионален литератор, редактор и преводач. Обожава пътешествията и градинарството. Автор е на книгата "Пътувай с мен", която може да се поръча на: ani_tzvetkova@yahoo.com. Пътеписите й са изпълнени с лични оценки, живи, динамични, подобни на планински бързей. Наситени са с фактология и хумор. Четат се на един дъх.
Подранила Коледа (Българи в Канада: споделени впечатления)
Подранила Коледа

Автор: Anna Tzvetkova
Категория: Българи в Канада



Както всяка година, така и през настоящата, не устоях на поканата на Павел да присъствам на традиционното българско коледно парти в Монреал – клане на прасе, мръвки на барбекю, поливане с греяна ракия и червено вино и най-вече стари познати и български вицове. Подранило беше това коледно парти в края на ноември, ама за весел смях и стари спомени, за гъделичкане на носталгията, всяко време е добре дошло.



Естествено знаех, че прасето е купено заклано. Сега лежеше цяло целеничко на направената платформа на двора. Че то двор ли е. Цял футболен стадион, обрамчен с плодни дървета и може да побере половин село и повече. Недалеч от прасето се мъдреше казанът с врящата вода. До него огромното като танк барбекю чакаше да пламне огъня и да стопли скарата му. Беше ми интересно да гледам как мъжете се въртят около прасето, пърлят, чегъртат, мият. Гласът на Сашо Мустака се извисява над всички. Без неговите съвети накъде. Спец по мръвките. “През 365 дни в годината правя 700 барбекюта!“ Е, може да преувеличава малко, но по-скоро вярвам, че е близко до истината. Пък нали е бургазлия, сладкодумен е и приказката му е дълга и широка като Бургаския залив.


Надвесени над прасето Наско и Тошо чегъртат и отделят тънката препечена кожичка. Подават на тоз и онзи парченца. Че зяпачи около тях дал господ. Пък и софиянци като Огнян, къде са видели прасе да се пърли. Никой не се свени, отваря уста и лапва “холестерола“. Е, и аз, барбар Петко с мъжете. Не мога да откажа, пък и кожичката е вкусна-вкусна.
“Ей, ракията изстина!“ Че как няма да изстине, като е останала на дънцето на голямото канче.


Търчи Павел вътре в къщата, пак грее ракия, че без този български атрибут в студеното време трудно се стои на двора. Е, някои като бачо Иван седят вътре, че ги е полъгало времето и са дошли с летни якета. Ракията идва навреме, че компанията се увеличава. Роси и Петър, предвождани от лабрадора Айки, прескачат по съседски. Изкушавам се и подавам на кучето красавец току-що опечена мръвка, че той сурово не яде. “Е, ти му стана приятел до живот“-смее се Роси. Е, при толкова мръвки на барбекюто, чийто аромат се разнася из квартала, грехота е да не подам на този ценител на месото една пържола. Ноздрите му потръпнаха, погледът му стана нежен, приех го като обяснение в любов.


Вътре на топличко. Росенка се върти около печката. Вари киселото зеле, че идват мръвките и ребърцата, и трябва да се пекат заедно. Масата е заслана, салатите се мъдрят – царска, зелева, картофена, празена, люти чушлета – каквато ти душа поиска. И като се почна едно ядене, не е за разказване. Че и пиене...И музика...“Снощи те видели нашенци от село, калпак си накривил на високо чело... Чуй ме, о върни се, че младост минава...“ Музика ли е, чудо ли е, влива се в душата и ти е тъжно и весело, и ти се иска да пееш и да плачеш.
“Я кажи ми, Облаче ле бяло, не видя ли бащини ми двори и не чу ли майка да говори...“ Тук и хапката засяда и глътка не се отваря...


Какво значение, че Коледното свинезаколение е подранило. На една маса, на българска софра, в сърцата на всички - софиянци, пловдивчани, сливенлии, брезовчани, старозагорци, кубратци - тихо напяват български мотиви. И после, както става винаги и навсякъде по света, когато се съберат българи, потича като буйна река българското чувство за хумор – не остана виц неразказан, не остана политик неосмян, не остана нищо за утре, че има само днес...

Анна Цветкова, Монреал
25 ноември 2015г


Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement