Българите в Канада





В категорията:





За автора:


Анна Цветкова е професионален литератор, редактор и преводач. Обожава пътешествията и градинарството. Автор е на книгите: Пътувай с мен, Сърце от камък и Контрасти. Книгите могат да се закупят на личния емейл на Ани - annatzvetkova39@gmail.com, в църквата Св.Иван Рилски - Монреал и книжарница Хеликон - София. Книгите й са изпълнени с лични оценки, живи, динамични, подобни на планински бързей. Наситени са с фактология и хумор. Четат се на един дъх.
Ломска среща на брега на река Сен Лоран (Saint Laurent) Канада
Ломска среща на брега на Сен Лоран, Канада

Автор: Анна Цветкова, Монреал, Канада
Категория: Българи в Канада


На брега на реката Сен Лоран (Saint Laurent) Канада
На брега на реката Сен Лоран, Канада
Майските води на Сен Лоран (на български Свети Лаврентий) се влачеха мътни и тежки. Обилният сняг от току-що отминалата зима правеше реката пълноводна. Големи шлепове и кораби се разминаваха плавно. От брега изглеждаше, че почти докосват носове. Група ломчани стояха на южния бряг на реката край Бросар, едно от многобройните сателитни градчета на Монреал. Зареяните им погледи наблюдаваха силуетите, които вълните разтваряха и отнасяха все по-далеч. Мислите им течаха в посока на изток, където една друга река ги зовеше със спомените от детството и най-хубавите младежки години - Дунавът, реката, която от древни времена до днес дава живот на град Лом. Беше 19 май - денят на първата Ломска среща в Канада, организирана от Николай Горгачев.

Дунав край Лом
Дунав край Лом
Поради географското си положение град Лом от най-древни времена е играл важна роля на Балканския полуостров. Икономическият възход на града като пристанище започва през 1830 година с откриването на Австро-маджарската параходна компания. Западноевропейската буржоазия, която вече разполагала с бързи параходи, търсела удобни пристанища, чрез които да улесни проникването си на турските пазари. Богати ломски фамилии изпращали синовете си да учат в Европа. Настанили се в града чужди търговци и представители на европейски фирми. Създали се всички предпоставки град Лом да се развива не само икономически, но и културно.

Центъра на Лом (2011г)
Центъра на Лом (2011г)
Високо образовани, говорещи по няколко езика, завърналите се от чужбина синове на ломската буржоазия повдигнали нивото не само на икономическия, но и на културния живот в града. Българи, евреи, гърци и турци живеели мирно и работели съвместно за просперитета на града. Появяват се първите светски училища. Извесният родолюбец и учител Кръстю Пишурка в 1848 година на вратата на една учебна стая сложил надпис “Читалище”. Така се родила идеята за първото българско читалище, създадено през 1856 година. През същата година на 12 декември няколко млади образовани българи създават и първия български театър.

.
.
Ломчани имат културно наследство, което носят със себе си. Събрани на брега на реката Сен Лоран със смях и тъга те споделяха спомени от родния град. “А помниш ли...” Така започваше нова история за Дунава, за къмпинга край Орсоя, за риболова и рибената чорба... Спомени, спомени. Наблюдавах с интерес оживените физиономии на присъстващите. Бяха друго поколение, родено след като бях напуснала града. Говореха за учители, за кмета, за магазини и хора, които не познавах. Хвърляха светлина върху един нов период в развитието на Лом. Беше ми и приятно и любопитно и... болно, за моя роден град, който живее сега тежките времена на България.

На брега на Сен Лоран
На брега на Сен Лоран
Беше ми интересно да чуя за имигрантските им премеждия. “Продадохме апартамента в Лом. Пристигнахме тук, мислейки, че имаме много пари. Те свършиха точно за три месеца!” – смее се нашенецът и разказва на колко места работи сега. В началото за да оцелее семейството му. Когато научил езика добре, натрупал опит и с малко пари започнал собствен бизнес в областта на бронзажа и епилацията. Всеки с различна съдба и по-различен път пристигнал в Канада. От сърце се смях на историята на едно семейство. Жената пристигнала първа, шест години по-късно пристига съпругът.

Река Сен Лоран
Река Сен Лоран
Тя му писала, че като дойде ще трябва да направи ремонт на жилището, където живее. Да си носи всичко, което ще му е необходимо. И той, горкият, донесъл всички зидарски инструменти, даже пироните и чука. Когато видял магазините тук се смаял. Не само всичко има, но има и онова, за което той даже не можел да помисли. Жена му, учителка в детска градина, никога не стъпвала в магазин за строителни материали. За смях си е и за почуда как е минал границата с толкова желязо! А в същност българското желязо така си и стои, както е пакетирано. Купил си човекът нови хубави инструменти. Пази си българските като спомен за невежеството си.

Информатикът, ломски зет, приказва малко. Че то от ломчани можеш ли да вземеш думата? Жена му, филоложка по образование, работи като детска учителка. Не разказаха нищо за себе си, но беше ясно, че първите трудни години на имиграцията са останали зад гърба им.

.
.
Интересна е съдбата на организатора на срещата. Пристигнал преди 23 години като бежанец. Живял първите години в сърцето на Монреал. Душата му все плачела за Дунава. Намерил спокойствие едва когато се установил на брега на Сен Лоран в градчето Бросар. След две години пристигнала жена му със сина. По-късно се ражда и дъщеря му. Сега, шестнадесет годишна, дъщерята с една друга българка са канадски шампионки по синхронно плуване. Имаме с какво да се гордеем.

Ломчани от Канада
Ломчани от Канада
Така в смях, хапване и пийване на биричка премина срещата. И с обещание, че всяка година Лом ще оживява на брега на реката край Бросар. Докато има носталгия, родният град ще живее в спомените. Носталгията ражда надеждата, че някога Лом ще възвърне миналото си величие. Надеждата, че отново ломчани от всички краища на света ще се върнат да натопят крака в мътните води на Дунава.

Май 2013


Река Сен Лоран

Река Сен Лоран

Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement