Българите в Канада





В категорията:





За автора:


Анна Цветкова е професионален литератор, редактор и преводач. Обожава пътешествията и градинарството. Автор е на книгите: Пътувай с мен, Сърце от камък и Контрасти. Книгите могат да се закупят на личния емейл на Ани - annatzvetkova39@gmail.com, в църквата Св.Иван Рилски - Монреал и книжарница Хеликон - София. Книгите й са изпълнени с лични оценки, живи, динамични, подобни на планински бързей. Наситени са с фактология и хумор. Четат се на един дъх.
Вълшебното цвете на Jenie’s Danse School (Българите в Канада)
Вълшебното цвете на Jenie’s Danse School

Автор: Анна Цветкова - Монреал, Канада
Категория: Българи в Канада



И този път аплодисменти! И този път цветя и блясък на стотици щастливи очи. Залата на колеж Бребьоф в Монреал вибрираше от емоции. Емоции на балерините и техните родителите, емоции на Жени Господинова и целия екип, който й сътрудничи. Наблюдавах разноликата и разноцветна публика, която с нетърпение очакваше началото на балетната постановка. Всяка година в началото на месец юни Jenie’s Danse School прави неповторим празник, с който приключва учебния сезон. С вълнение всеки път приемам поканата да присъствам на спектакъла. И винаги си тръгвам възхитена от умението на Жени и нейните помощнички да създадат магия, която завладява балерини и публика.


Авторската постановка на Жени Господинова “Вълшебното цвете” е по мотиви от българския фолклор. Тя посвещава постановката на своята баба Яна, която е била изявена певица на български народни песни. С тъга Жени споделя, че би искала да намери вълшебното цвете на живота за своята баба. С много любов тя създава хореографията на балета. Светлини и сенки, народни носии и ритми, грациозни малки и големи балерини. Темата е вечната борба на злото с доброто, на тъмните сили срещу цената на живота, на любовта към свободата. Сюжетът е стара българска легенда, която оживява в балетния разказ на Жени.


Две сестрички сирачета живеят на село. Голямата се грижи за по малката, която боледува от сърдечна слабост и умира. Циганка казва на голямата сестра, че може да съживи малката, ако отиде в подземното царство и донесе вълшебното цвете на живота. Зъл змей пази цветето. Момичето обича сестричката си и се жертва за нея. Влиза в подземния свят. Змеят се влюбва в нея и ѝ разрешава да вземе цветето на живота при условие, че ще се върне за да му стане жена. Младата девойка спасява сестричето си, но не желае да се върне при змея. Хвърля се в огъня и изгаря. Любовта към свободата я превръща в звезда на небосклона, която свети и дава надежда на всички свободолюбиви хора.


Светлините в залата угасват и магията оживява. Най-малките балеринки като пеперудки летят по селския мегдан. По-големите се понасят в ситна ръченица и игриви хора. Болното момиченце пада подкосено на земята. Танцът на двете сестрички (Гала Личева и Елисавета Атанасова) е изразителен, жив. Циганката (Georgiana Costin) в пъстра премяна, красива и загадъчна с игра и жестове обяснява на голямата сестра къде и как да отиде за да търси Вълшебното цвете на живота. В подземното царство злият змей (Andreеa Ioan), гъвкав и страшен, внезапно променя стила на танца си – става нежен и плах, защото се влюбва в красивата девойка. Неговата неочаквана щедрост е капан, с която иска да задържи момичето в подземния свят, където витаят силите на мрака. Жаждата за свобода е по-силна от страха от смъртта. Младата девойка изгаря и свети като звезда на небослона.


Балет не може да се разказва. Човек трябва да го гледа, да насища взора си с грациозните пируети на балерините, да потъва в невероятния приказен свят, да слуша музиката, чиито ритми предсказват събитията.

В края на спектакъла всичките стотина балерини направиха дълбок поклон пред очарованата публика, която аплодираше бурно. Внезапно всички в един глас призоваха Жени да се качи на сцената. Когато изящната й фигура в елегантен тоалет се появи сред балерините, те я посрещнаха с блестящи щастливи очи. Ръкопляскаха, благодаряха й за усилията, които беше положила за да го има този празник. Благодаряха й за уменията, на които ги беше научила. Жени беше отрупана с цветя – цветя на признателност. Празникът на балерините беше нейн празник, връхна точка на многогодишен труд.


За успеха на този балет безспорна заслуга има музиката. Аз никога през дългия си живот не съм слушала такава музикална композиция по български фолклорни мотиви. Музиката ме плени, очарова, развълнува. Седях онемяла от вълнение при тези ритми, уж познати, а някак страшно нови, богати, които не ме връщаха назад, а ме тласкаха напред и нагоре, до висини, които аранжиментът беше изградил. Благодаря на тези незнайни за мен композитори, които отвориха душата ми за новото звучение на българския фолклор. Убедена съм, че тази музикална композиция е връх, който създава друго измерение за българската култура, с която се гордея.

Юни 2013
Снимки - Mariana Dankova


Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement