Българите в Канада





В категорията:





За автора:


Анна Цветкова е професионален литератор, редактор и преводач. Обожава пътешествията и градинарството. Автор е на книгите: Пътувай с мен, Сърце от камък и Контрасти. Книгите могат да се закупят на личния емейл на Ани - annatzvetkova39@gmail.com, в църквата Св.Иван Рилски - Монреал и книжарница Хеликон - София. Книгите й са изпълнени с лични оценки, живи, динамични, подобни на планински бързей. Наситени са с фактология и хумор. Четат се на един дъх.
Съхранени традиции (Българите в Канада)
Съхранени традиции

Автор: Anna Tzvetkova - Montreal, Canada
Категория: Българи в Канада



Сватбата е сериозно и отговорно събитие в живота на всеки женещ се. За присъстващия като гост сватбата е забавно събитие, на моменти тържествено, на моменти смешно. Присъствах като гост, не носех никаква отговорност за събитието и затова го приех откъм забавната му страна.

Женеше се синът на мои познати – Румен. Пристигна в Канада 14-годишен, извървя пътя на имигрантските неволи, преодоля езикови бариери, завърши колеж и накрая реши, че е време да сложи край на ергенския си живот. То и какъв ли ергенски живот е имал. От 5 години все си е с нея – Марина, сръбкиня, трето поколение канадска гражданка. Пристигнал дядо й в Канада преди много десетилетия. Акъллия сърбин. Купил 5 декара земя, където сега на три парцела белеят и хубавеят неговата къща и тези на синовете му. А и сватбата на внучката дочака.


За първи път присъствах на сватба на канадска земя. Всъщност, сватбата нямаше нищо канадско. Беше си българо-сръбска сватба. Сърбите бяха пренесли традициите си и вече десетилетия не отстъпваха ни крачка от тях. Честно казано, нямам националистични чувства и трудно различавам кое е българско, кое сръбско. Все сме славяни-балканджии. Ако някой мене пита, един народ сме си били, преди да се появи явлението политици. Един език говорим. Като е диалектен български разбирам, че е сръбски. А и сърбите, шовинисти или не, смятат, че българският е развален сръбски. На тая тема спорът няма да свърши.

Да се опише тази сватба с всичките й тържествени и забавни моменти трябват много страници. Затова ще прескачам и от трите дена сватба ще отсея само онова, което силно ме е впечатлило. Преди всичко знамената! Българско, канадско и сръбско се вееха на къщата на Румен. Сръбско, канадско и българско се вееха на къщата на Марина. Знамена плющяха над главите ни и по пътя към дома на младоженката, където отивахме да я купим. 17 млади момчета, шафери, облечени като младоженеца и свекървата в същите сребърни тонове водеха колоната. Пред къщата на младоженката ни посрещнаха толкова на брой млади шаферки облечени в жълти рокли като красиви лалета. Многобройна тълпа плътно ограждаше къщата.


Пред входната врата като охрана стояха братята на Марина. Братът на младоженеца, Борислав, трябваше да се пазари с тях. Колко даваш – питат братята. Борислав – 200 долара! Прибират парите, открехват вратата и викат: Булка за 200 долара! Излиза един стар шотландец с кърпа на главата. У-У-У – реве тълпата, не искаме такава булка! Добре, колко даваш? 500 долара! Прибират парите и викат.: Булка за 500 долара! Излиза млад мъж също забраден. Тълпата реве: Не искаме такава булка! Добре, колко даваш? Борислав се бръкна по-дълбоко и извади дебела пачка. А-а, така става. Булка за хиляда долара! И се появи тя, булката.

Че е красива, знаех от снимки, но като я видях, онемях от възторг. Тя се появи на вратата като бяло видение и публиката ахна. Бялата рокля обвиваше стройната й снага и откриваше пищната й гръд. Дълъг шлейф, богато надиплен, се носеше след нея като бели облаци, които привличаха очите и пораждаха завист у младите момичета. Каква рокля! (Мислех, че струва няколко хиляди долара и ахнах, когато разбрах, че е купена в Асеновград само срещу 500 лева.)


Нататък е ясно. Хапване, пийване, вити хорà – български ли са, сръбски ли са, ама звучат нашенски и се тропат по същия начин. Аз гледам, снимам и забелязвам, че младоженецът го няма. Някъде бил заключен. Щял да види булката чак в църквата! И докато хорàта се вият кръшни и весели, аз обикалям градините в трите парцела. Такива градини съм виждала само по фермите – безкрайни редици домати, чушки, картофи, тикви и тиквички, краставици и цвекло, слънчогледи засенчили слънцето. И дренки! Едри червени дренки като коледни лампички блестят по дърветата. Тук и аз завидях на дядото. Представям си бурканите със желета и компоти! Чист витамин С.

Църквата украинска (St.Vladimir Orthodox Church), поповете сърбин и българин, обичаите пак нашенски, вече не знам кое е българско, кое сръбско, пък и няма никакво значение. Когато видях стария отец Тодор от българска църква в Ниагара не издържах, приближих се и го заговорих. Беше много остарял от времето, в което бяхме посетили църквата му, но още се държеше на крака. Сподели, че няма кой да го замести, а неговият път вече е извървян. Стана ми мъчно за стария поп, да можех да се запопя, бих продължила родолюбивата му мисия в Ниагара. Ако сте ходили да гледате водопада, а не сте посетили църквата на отец Тодор, грях ви на душата !


Музика. В църквата влизат шаферите и шаферките, седемнадесет двойки, млади и красиви. Наредени от двете страни на амвона те очакваха като всички нас булката. Младоженецът не откъсваше поглед от вратата, от която се появи най-сетне тя, придружена от майка си и баща си. Изправени пред светите отци младите хора се врекоха във вечна любов....

И стана като в приказките – три дни яли, пили и се веселили. Няма да разказвам за печените прасенца, нито за различните гастрономични лакомства, нито за настроението на гостите – 650 души, събрани в специализирана зала за сватбени ритуали ( The Grand Oplympia). Бях смаяна от великолепието на тази сватба. Не бях виждала такава и надали ще се повтори в моя живот. Бяхме около двадесетина българи, може би някой и друг чужденец и всички останали сърби. Бяхме потопени в сръбско-български език, в славянска атмосфера, в балкански традиции, пренесени и оживели на канадска земя. Поздравленията се правеха на английски и сръбски. Самочувствието ми беше поласкано, когато свекърът произнесе реч на английски и български. Младоженецът също поздрави гостите си на английски, български и сръбски.

Младоженците са канадци, и децата им ще бъдат канадци. На какъв език ще говорят? Не съм петричката врачка, не мога да предричам. Майката на Румен сподели: “Марина е нашата гордост”. Да сте чували друга свекърва да казва същото за снаха си? Затова си мисля, че освен английски, децата им ще говорят и сръбски и български!


 

Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement