Споделено





В категорията:





За автора:


Славка Диманова е начална учителка с 45 години трудов стаж. Обича да разказва, знае и помни историите на всички хора в родното си село Шехово, сгушено в Котелския Балкан. Пише истории и разкази за родното си село.
Дена Мъжка - юначната българка (Споделени истории)
Юначна българка

Автор: Славка Диманова
Категория: Историята споделена


Юбрирен - площада с църквата
Юбриен - площада с църквата
Някои псевдо учени и историци, а също така и пишман политици се изказват твърде неподготвени за живота на българите под турско. Дали думата робство е подходяща за онова време? Ще ви разкажа, една истинска история, която се предава от поколение на поколение вече 2 века в моята фамилия. И нека читателят прецени сам – какво име е подходящо и как да наречем онова време. И да направи паралел с днешното.

Предците ми са от Източните Родопи – село Горни Юбрюерен според регистрите, но ние го знаем Юбриен – днешното Горноселци, община Ивайловград. Когато се заселват в Котелския Балкан, след освобождението и разпокъсването на България, моите праотци донасят със себе си своето минало и спомените за него. Ето каквa история съм чувала десетки пъти от моята майка, Мата Иванова Джебирева – надарена с тънка артистична чувствителност, с разказвачески талант и великолепен глас.
Разказа си ще започна с една песен, която мама пееше, и която въвежда началото на историята за Дена Мъжка - юначната българка.

Юбрирен има 20 оцелели къщи
Юбриен има 20 оцелели къщи
Расла е расла хубава мома
Хубава мома Дена
С очи като ясно небе
С коса като златно слънце
Била е Дена толкоз хубава
Че радост е била за всички
Кога е Дена порасла
Хайдут Димо я харесал
Харесал още залюбил
Решил той Дена да вземе
За вярна своя любима
И байрактар да я направи
На юначната си дружина

Село със затихващи функции
Село със затихващи функции
Песента продължава да разказва за съжалението на Денината майка, която е оплаквала съдбата на своята необикновена дъщеря.
Не са запомнени подробности, за това как Дена остава вдовица и заживява сама в родното си село Юбриен. Имала е няколко деца. Животът на българите по това време (края на 18 век) е бил изтъкан от трудности и недоимък – за едното съществуване. Природата на източните Родопи е много красива, но и много сурова. В семейтвото ми се знае, че в по-ново време, най-голямата нива е била с площ от 3 дка, собственост на Димитър Калъпина – баща на моята баба Славка. На малките си нивици – пръснати по чукарите на планината, юбриенци са сеели ръж вместо жито. Заради балкана и баирите, са отглеждали кози вместо овце. Мъжете са прехранвали семействата си като са горели дървени вълища в Странджа планина. На пролет са излизали на гурбет и са се връщали в селото чак по Димитровден. Дървените въглища са складирали на брега на Черно море, от където с гемии са ги превозвали през Босфора до Турция и Гърция, и са стигали чак до Египет. Такъв е бил поминъкът на юбриенци.

Източни Родопи
Източни Родопи
Една есенна вечер, Дена събира девойките от махалата да ѝ помогнат с изпридането на конопа. Поради липса на овце и вълна, от него са правили тъкани, с които са се обличали и служили в домакинствата – за чували, въжета, халища. Така е било по това време и в Европа, памукът замества конопа едва в началото на XX век.
Представете си идиличната селска картина, подобна на вазовата седянка от Под игото. Кандилото на иконата свети и хвърля бледа светлина върху лицата на предящите девойки. Огънят в огнището гори, а в котлето къкри царевица и булгур, за почерпка на момичетата след завършване на работата. Къщите на юбриенци са били каменни, а вратите - задължително от здраво дърво, обковано с желязо. Къщата на Дена е здраво залостена, но малкото пенджерче издайнически процежда светлината от стаята с предящите жени. Изведнъж на вратата започва тропане. Говор и подканяне да се отвори, се чуват на турски. Положението е ясно. Дена светкавично съобразява, че в такава доба, неканени гости, не ще да са с добри намерения. Тя бързо плиска бъкъра с вода върху огнището, духва кандилото пътьом - за да няма светлина - и отваря вратата на стаята към яхъра, в който са прибирани животните. Така са били устроени някогашните къщи на българите – че оборите са се долепяли до задната част на къщата и една врата ги е делялa. Практични са били, за да могат удобно стопаните да наглеждат стоката. От обора Дена превежда девойките в задната част на двора, където комшиите вече са чули тупурдията и настръхнали следят от дуварите развитието на събитията. Те поемат и отвеждат девойките, а Дена се връща в къщи. Не е имала много време за размисъл – инстинктът я води и тя застава с кобилицата зад вратата. Вратата поддава от блъскането, отваря се процеп, колкото е позволил синджира допълнително сложен между двете халки – на вратата и стената. В този момент турчин си подава главата в процепа за да види как да отвори и Дена го удря с все сила с кобилицата. Турчинът пада с разцепена глава, а останалите се разбягват от страх и неизвестност пред появилата се опастност и отпор.

Панорама на Горноселци
Панорама на Горноселци
Свършеното – свършено. Когато турците се разбягват, съсед на Дена влиза предпазливо в къщата и вижда жената напрегнала все сили да влачи убития турчин. Помага ѝ да го завлекат до трапа – изкоп в яхърите на българските стопани за събиране на оборския тор и ... за „специални” случаи. Началото на нощта е. Няма никакво време за губене. Дена трябва да бяга. Да запази живота на децата си и на себе си.

Слушала съм много пъти тази история от мама. Когато мама не задоволяваше детското ми любопитство и съкращаваше историята, аз я подсещах с въпроси.
- Мамо, а какво е взела Дена за из пътя?
- Ами, какво да е взела – подхващаше въпроса ми мама. - Някоя бъчвичка, за да сложи вътре малко хляб, брашно, малко боб – ако е имала. Сложила е в колата и някой бакър, допълнителна дрешка и някое халищенце за завивка. Пъхнала е иконата в пазвата, прикътала е най-малките деца в бъчвичката, а другите е потулила под халищенцето. Впрегнала е единствения вол, който е имала, в празната част на хомота сама се е впрегнала и е потеглила на път. Най-голямото момиченце е вървяло пеша зад колата и е помагало на майката да избутат баира. Зад баира е спасителното нанадолнище, което стига след 2 км до Арда. А отвъд Арда е по-българско, там ще намерят спасение при сестрата на Дена, женена в селото, за което са тръгнали.

Арда
Арда
Когато бегълците пристигат още по тъмно до брега на Арда – вола пада. Дена го разпряга, донася му вода в бакъра и той живва. Почва да пасе, а Дена се подслонява с децата до хралупата на стара върба. От изтощителна умора и вълнения, тя се унася в дрямка, но скоро се сепва от човешки говор. Надига се от храсталака и забелязва в полумрака на зaзоряването силуетите на двама мъже. Те разговарят около вола. Рибари ли са, какви са тези хора? Напряга сетивата си до крайност за да чуе на каква реч им е говора и когато дочува български думи, леко се отпуска. Боже мой, помогни на децата ми, помогни и на мене Боже, да излязат свестни хора – да не ни предадат. Тя сбутва най-голямото момиченце и се запътват скришом към мъжете.
Изненадани, че виждат по това никакво време странната господарка на вола, мъжете разбират, че жената е сама и трябва да мине реката. Те не разпитват много, ами обещават, че ще се върнат да ѝ помогнат да мине реката.

Минават час-два на напрегнато очакване и тревоги. Дали ще се върнат? Може ли да разчита на тях? Дали да ги чака или да се опита сама да мине водата? Зад реката е тяхното спасение. Никой няма да помисли да ги търси зад дълбоката, опасна за преминаване Арда. Но не може и сама с единствения си слаб и изморен вол да премине реката! Не може да рискува живота на децата си! И Дена решава да се довери на двамата непознати, и да ги изчака да ѝ помогнат.

Панорама на Източни Родопи с Горноселци
Панорама на Източни Родопи с
Горноселци
Пеят последни петли. Сипва се зората. Дена тръпне от ням ужас – какво ще стане с децата ѝ? Взорът ѝ следи с тревога мястото, на което двамата мъже се изгубват от погледа ѝ, и от което тя очаква отново да се появят, да ѝ донесат спасението. Да вярва ли? След време, което на Дена се беше сторило безкрайно дълго, двамата мъже се появяват, карайки още един вол. Боже Господи, благодаря ти, замоли се Дена трескаво. Благодаря ти Боже, че ни спасяваш.
С двата вола впрегнати в колата, децата и майката преминават Арда подпомагани от двамата благородни мъже. Когато стъпват на отсрещния бряг, Дена се закръсти благодарно, целуна ръцете на благодетелите си, а момиченцето, треперещо от вълнение, пошушна на майката: мамо, спасени ли сме? Да, мамо - успокои детето Дена.

Двамата мъже докарват колата на Дена до по-широк път, където вече не е така опасно. Срещат се и други кола и каруци. Все ще се намери добър човек да им помогне. Разпрягат си вола и поемат обратно. А Дена, обнадеждена както никога - от вечерта до този момент - напряга сетни сили на твърдата си воля и безстрашие да продължи пътя напред, сама с децата. Зад гърба ѝ остава родното място, майчината къща, в която е родена и отраснала, в която е посрещала любимия си – хайдутина Димо, мястото където ражда и отглежда децата му.

А турците, се върнали на сутринта да дирят непокорните българи на снощното място, но не намират никой.

Така завършва историята на прабабата на моя дядо. Тази случка се разнася от уста на уста. И започват да наричат юначната българка - Дена Мъжка. А родът ѝ получава същото прозвище – мъжковите.

Горноселки
Горноселки
Когато пиша тези редове, в ума ми се върти мисълта за българите и България. Какви тежки и съдбовни времена са преживели. В немотия, робски труд и издевателства на несвобода и подтисничество. И въпреки всичко са оцелявали, създавали са многобройна челяд и са гледали напред към спасението и към по-добрия живот.

Какво става в днешно време с България? В бившето Юбриен - сегашно Горноселци, от 200 къщи има оцелели 20. По новата терминология – село със затихващи функции и с 16 жители. Ще я има ли нашата татковина? Ще се раждат ли пак децата ѝ? Това са въпроси за размисъл, но само за родолюбци и ПАТРИОТИ. Не за таквизи, с характера на турците поробители. Не и за таквизи, яхнали собствения си народ, не оставяйки му никаква вяра в бъдещето. Прогонвайки в емиграция децата му, крадейки собствеността, труда и благата му.
Българи – информирайте се и мислете. Къде и как е била България 500 години, къде и как е сега, къде и как ще бъде утре. Всеки трябва сам за себе си да намери отговор. И да се обединим около демократични закони и тяхното спазване в името на Правдата - за да я има и занапред България.

Разказът е посветен на Освобождението на България от турско робство - 3.03.2014

Снимки от Google map и от фейсбука на Горноселци: https://www.facebook.com/GornoselciIstoriaVStariSnimkiISpomeni



Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement