Споделено

Скитник (Българи в Канада)
Скитник

Автор: Geo


Къде изчезна моят искрен смях,
къде изгубих радостта си?
По кой ли кръстопът ги разпилях
като чергарин, носещ пътища в кръвта си?

Зоват ме волно неизвестните посоки
и мамещите гласове
на лятното небе високо
и есенните лесове.

Обичам нощните самотни магистрали
и тъжните дъждовни дни.
И горестта ми, капките, разбрали,
се сливат с моите сълзи.

Роден съм за да бъда скитник –
ти нямаш власт над моя път
и томчето на Окуджава е молитвеник,
над който устните ми стихове шептят.

Навярно с любовта помръкна моят смях,
разсипан като утринна роса.
В косите си целувките събрах
на жълтите отронени листа...






(Снимки bizimi.com - Канадска есен)

Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement