Споделено

Ти в пределите на есента (Българи в Канада)
Ти в пределите на есента

Автор: Geo


Пак е есен, пак е тихо.
Мъртви ронят се листа.
В моя дом гнездо си свиха
болката и горестта.

В моя дом съвсем незвана
легна есенна тъга.
И в душата непрестанно
плува вечерна нега.

Виждам теб. И твойте устни.
Искам да те взема в плен.
Но ръцете ми са пусти.
Тъжен смях звучи у мен.

Не мислете че съм смешен –
аз не вярвам в чудеса.
Но нима ще бъде грешно
ако чакам радостта?

Под прозорците ми често
падат утринни мъгли.
Някой броди неизвестен
в облачните пелени.

Някой по стъклата чука
и тревожи моя сън.
(Страда климатът от скука –
ветрове се гонят вън.)

В мойта есенна обител
имам само самота.
И приют за всеки скитник,
търсещ обич по света.

В залез пак кърви просторът
като пейзаж от Марс.
Може би съвсем отскоро
е в душата този мраз?

Може би и ти си в мене
само временно, нали?
Вън дървета голи дремят
и сънуват че вали...






(Снимки bizimi.com - Канадска есен)

Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement