Споделено





В категорията:





За автора:


Славка Диманова е начална учителка с 45 години трудов стаж. Обича да разказва, знае и помни историите на всички хора в родното си село Шехово, сгушено в Котелския Балкан. Пише истории и разкази за родното си село.
ВЕЛИКДЕНСКО ПРИЧАСТИЕ
ВЕЛИКДЕНСКО ПРИЧАСТИЕ

Автор: Славка Диманова
Категория: традиции



ВЕЛИК ДЕН - Възкресение Христово
Шехово е малко село в Балкана. Разположено спокойно между средния и южен дял на източна Стара планина, то остава встрани от междуселските пътища. Това го е лишило от удобствата на пътните комуникации, но пък го е запазило чисто, автентично и необезпокоявано от автомобилната суета на цивилизацията.
Има-няма стотина къщи, разделени в две махали и половина. Заградено е между две реки и три баира. На юг и изток са Луда Камчия и притока ѝ Малката река – Бистрица, която се спуска от Медвенския Балкан. На север и запад – са баирите Алана и Лозята. Поречията на реките и деретета на планината са били в миналото, пък дори и сега, естествените пътища на шеховци за свръзка със съседните села - Градец, Медвен, Бероново, Садово, Везенково - средно на около 5-6 км разстояние. Няма шеховец, от поколението на родителите ни или от нас - родените през двадесте-тридесетте години на миналия век, който да не познава тези пътища. Минавали сме ги като деца много пъти, отивайки на училище към с. Медвен в прогимназията, или на църква и пазар до с. Градец. И днес, всеки път когато мина покрай градешкия път, се сещам за случка от моето детство.

Славка Диманова - учителка и разказ-<br />вач на най-интересните истории за Шехово
Славка Диманова - учителка и разказ-
вач на най-интересните истории за
Шехово
В Шехово нямаше църква. В края на старата училищна сграда, кацнала почти до върха на могилата, имаше стаичка за християнски обреди. В нея се правеха кръщавки и венчавки, като за целта идваше поп от Градец или от Медвен, в зависимост от това към коя община се числеше селото ни.
Пречистяването беше важен обред и за Великденските празници, учителката ни водеше на църква в Градец. Предварително се определяше деня и часа, и всички в група потегляхме през Балкана. За нас – децата, по-важно от обреда беше общото пътуване, закачките, смеховете, свободата да бъдем заедно без да сме на училищни занятия. Затова очаквахме този ден с нетърпение. Моята майка беше набожна и стриктно спазваше християнската дисциплина и обичаи. Тя ни учеше на строга отговорност към всичко, а за пречистяването се знаеше, че преди него не бива да се яде храна. На сутринта обаче, по навик, аз захапах филийка и сиренце, но веднага се усетих и изплюх залъка. Разказах на мама, че съм сгрешила, но съм се поправила в последния момент. Мама ме беше видяла и заяви, че не мога да се пречистявам при това положение. Заплаках горчиво. Как можах да направя такава грешка! Родната ми къща е до училището и аз с горест и през сълзи поглеждах как другарчетата ми се събират в двора. Изведнъж, училището утихна. Разбрах, че децата са тръгнали. Заплаках още по-горчиво. Изглежда мама се трогна от мъката, която преживявах и отсече: „Бягай да стигнеш другарките си!”

Великденски яйца боядисани с лучени<br /> люспи
Великденски яйца боядисани с лучени
люспи
Литнах със сила и радост. На бегом излязох от село и тичешком поех пътя през баира. Това е пътят към Градец и децата от тук са минали, но все още не ги виждах. Навярно са зад гората и само да я мина – веднага ще ги зърна. Но и там не бяха. Поспрях за малко и се заслушах – в далечината ми се дочуваше глъч. Отново затичах по отъпканата пътека, която лъкътушеше между нивя и долове. С детския си ум се чудех, защо не ги настигам? В последствие, от опит се научих, че дистанцията създадена от по-ранното тръгване – после трудно се скъсява. Така стана и с мен. Пристигнах в покрайнините на с. Градец - сама. Къде от срам, къде от притеснение – попитах една жена за учениците, не са ли минали от тук по пътя за църквата? А църквата, къде се намира? Жената ме погледна с учудване, посочи ми пътя и измърмори нещо. В бързината – нито имах време, нито можах да я чуя.

с. Градец и панорама на Балкана
с. Градец и панорама на Балкана

Когато пристигнах в двора на църквата, видях учителката и децата тъкмо да излизат от отворената ѝ врата. Децата се развикаха от изненада като ме видяха. Учителката разбра положението, без да губи време ме хвана бързо за ръката и ме въведе в църквата за ритуала. За голямо нейно съжаление, причастието в купата бе свършило, попа бе свалил килимявката, патрахила и расото, и вече се готвеше да затваря църквата.


с. Шехово и панорама на Балкана
с. Шехово и панорама на Балкана
Съжалявах ли аз за пропуснатата възможност да се пречистя? Дълбоко в душата си таях неудобство и страх, че нарушавах реда на пречистяването със сутрешната хапка хляб и сиренце. И невъзможността да се пречистя беше добре дошла за гузната ми съвест. От една страна се радвах на стечението на обстоятелствата, които ми помогнаха да не сторя грях, но от друга страна – ядосвах се, че не можех да съм и аз като другарите си. Още повече, че извървях дългия път – цели 7 километри, почти тичешком.
Най-хубавата част от деня беше по пътя - обратно към село. Ядът ми, бързо премина в разговори, смях и веселие с другарките ми. През красивия Балкан – по Великденски раззеленен, подмладен и пролетен.

(април, 2013)


Preview Large Images






Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement