На 6 май празнуваме Гергьовден

Именници: Георги, Георгица, Герго, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Гошо, Геро, Гюрга, Гето, Гецо, Гоце, Гуга

Празнична трапеза: печено агнешко, пресен лук и чесън, салата, пиле, хляб и вино.

Свети Георги

Според българската народна традиция,

Гергьов ден се празнува на 6 май по цялата българска земя, като най-големия пролетен празник. Практикуваните векове наред обичаи, обреди и магически практики ни отвеждат в най-дълбока древност, когато връзката между човека и природата е била изключително силна и важна. Когато растенията или животните са обожествявани и убивани, за да се възродят отново, а в по-късен период пренасянето на жертва на същият този бог. Гергьов ден се празнува в деня на християнският светец Георги Победоносец, живял по време на император Диоклетиан/284-305/ в Малоазийската провинция Кападокия. Свети Георги е смятан за покровител на стадата и овчарите. Гергиов ден поставя началото на лятото и новата стопанска година. Празникът е свързан с богата и сложна обредност, която засяга много страни от живота на човека. Приготовленията започват от предният ден с брането на цветя, заленина и цъфнали клони. Всичко е закичено с венци и зелени клонки - главите на хората, къщите, кошарите. Не случайно празникът се нарича Цветен Георги.

На този ден се замесват обредни хлябове. Тестото се замесва с цветна вода и се оставя да втаса, завито с женска риза, отгоре с китка здравец, вързана с червен конец - да се раждат женски агнета. Обредните хлябове се украсяват с агнешко кокалче или други украси според предназначението си - за трапезата, за овчарите, за кошарите и за здраве.

Най-важният обряд на празника е жертвеното агне. За курбан се коли първото оагнило се агне. То трябва да е мъжко и да е бяло. Украсява се с венец от зелени клонки, обвити с червен конец, на едното му рогче се пали свещичка. Захранва се със сол, трици и зелена трева - за ситост, плодородие и богата паша. Най-старият мъж коли агнето до източната стена на къщата. По пръсналата по стената кръв се гадае за реколтата и за здравето на стопаните. Останалата кръв се събира в гърне и се заравя в нивата. Ако през лятото кръвта започне да ври-ще бие градушка. С жертвената кръв бележат челата на децата и праговете на къщите да не влизат болести и магии.

Гергьовденското агне се пече цяло. Украсява се със зеленина.

Гергьовденската трапеза е обща и се прави на зелено. Освен агнето и обредните хлябове тук се носят мляко, пресен чесън, който сега за пръв път се къса, червено вино. На общата трапеза всички скарани трябва да се помирят, всички да се опростят, споровете да се изгладят. Агнето се разчупва и една част се заделя за другият ден - Ранополия, когато трябва да се хапне от агнето. Костите се заравят в земята, за да се плодят овцете. Запазва се кокалчето от предният крак за обредните хлябове. С него се цери и болно гърло на децата- нагрява се и кокалчето се залепва на гърлото.

Широко разпространено е вярването, че срещу Гергьовден играе имане - огън излиза там, където има заровено имане.

На Гергьовден се сключват новите договори между калфи и чираци, овчари и ратаи, тъй като народът дели годината от Димитровден до Гергьовден, и от Гергьовден до Димитровден.

Свети Георги

Православната църква почита на 6 май паметта на Георги Победоносец, празникът е наричан от народа Гергьовден.

Свети великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) в малоазийската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и имала голямо имение. Младият Георги — красив, снажен и мъжествен — постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и на 20-год. възраст той получил чин военен трибун. За показаните от него доблест и храброст Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и дори станал член на държавния съвет. По това време императорът не знаел каква вяра изповядва младият военачалник.

Още бил съвсем млад, когато майка му починала и той станал наследник на голямо богатство. По това време Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Заповядал да бъдат разрушени храмовете им, а самите те били предавани на мъчения. Като узнал това Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, а за имуществото си в Палестина наредил: да бъдат освободени робите, а имотът да бъде раздаден на бедните.

Диаклетиан свикал управителите на източните провинции в Никомидия, за да им даде подробни указания как да постъпват с християните. Георги презрял всякакъв човешки страх и високо заявил пред събралите се: "Докога ще гоните и мъчите невинните и добродетелни люде? Исус Христос е истинският Бог. Познайте истината и се научете на благочестие или не смущавайте с вашето безумие онези, които са я познали." Всички били изумени и дълго мълчали.

Императорът му предложил да не погубва младостта си, да не се лишава от военната си слава и честта на високия си сан, а да принесе жертва на боговете и му обещал още по-висок сан. Георги останал непреклонен: " Земното царство е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да разколебаят вярата ми! По-добре, ти, царю, повярвай в истинския Бог и Той ще те удостои с Царство небесно!"

Диоклетиан не го изслушал дори и го хвърлил разгневен в тъмница. После го подложил на всякакви мъчения. През всичкото време Георги не издал стон. Славел Бога и тихо се молел. После млъкнал.
— Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?
Изведнъж небето се затъмнило и бляснала светлина. Мнозина чули глас: Не бой се, Георги, Аз съм с тебе! Ангел господен в образ на прекрасен юноша застанал до мъченика и изцерил раните му. Всички, които били там повярвали и се убедили в силата Божия. Дори съпругата на Диоклетиан - императрица Александра поискала пред всички да изповяда вярата си. Императорът обаче не се вразумил от тези прояви на Божията сила и заповядал нови мъчения за Георги. След три дни, когато всички мислели, че от него са останали само кости видяли светия мъченик жив и здрав. Лицето му сияело с небесна радост.

Извикал го Диоклетиан да го пита с какви магии спасява живота си, а Георги му отговорил дръзко: — Царю, надявах се, че след всичко вече не ще дръзнеш да хулиш Всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Съжалявам за твоята слепота!

Императорът измислил нови мъчения. Георги понасял всичко и не преставал да убеждава изумените езичници, че Господ пази живота му и му дава сили. Когато им разказвал за Христовото учение, го накарали да им покаже как Христос може да възкреси мъртви. По молитва на светеца от пресния гроб наблизо Господ възкресил покойник.

Мнозина подкупвали стражата и посещавали мъченика, а той ги поучавал в закона Господен и ги съветвал да се откажат от идолопоклонството си. Идвали и болни и той ги изцерявал с молитвите си. Веднъж при Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та вече не можел да оре нивите си. Светият мъченик се съжалил над нещастника и му казал:
— Иди си у дома, брате, волът ти е жив.
Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома и намерил вола си жив. Оттогава е останало поверието, че великомъченик Георги пази от беда стадата.

Когато Диоклетиан изгубил надежда, че ще може да склони Георги да се отрече от Христа, заповядал да отсекат с меч главата му, а заедно с него да накажат и собствената му жена императрица Александра. По пътя към мястото на наказанието, капнала от умора, тя се подпряла на една стена и предала Богу душата си. Георги прославил Бога за блажената смърт на Александра, на мястото на наказанието спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен.

St_Georgios_icon

На стенописи (в църквата на Павниси, Грузия, третата четвърт на 12 в.) и често на гръцки и български икони е представен момък, седнал зад седлото на св. Георги с кърпа на едната ръка и кана в другата. Сюжетът е свързан с България и отразява историческо събитие - разгрома на византийската армия при Анхиало и Катасирти през 917-918 г. Един момък от Пафлагония е пленен от българите и заставен да слугува на български велможа в Преслав. Един ден, когато носи "кукумион" (съд) с топла вода на втория етаж на къщата, го грабва св. Георги на коня си и го отнася мигом у дома в Пафлагония. Там родителите му служат панихида, защото го мислят за загинал.

Свети Георги и ламята (иконография)

Свети великомъченик Георги се изобразява възседнал на бял кон и с дълго копие в ръка, забито в устата на страшен змей. Това се основава на следното предание.

Недалеч от мястото, където бил погребан Георги, близо до град Бейрут, при планината Ливан, излизал от близкото езеро страшен змей, който опустошавал цялата околност със смъртоносното си дихание. Хората не знаели как да се спасят от тази беда и понеже били езичници, поискали съвет от идолските жреци. Те им казали, че всяко семейство по ред трябва да дава по едно от децата си да бъде изядено от страшното чудовище. Като нямали друг изход, жителите приели този съвет и всеки ден довеждали нова жертва на брега на езерото. Дошъл и редът на едничката дъщеря на тамошния цар. Девойката стояла на брега и тревожно очаквала смъртта си. Ненадейно се появил светъл юноша на бял кон с копие в ръка. Това бил великомъченик Георги.
— Защо плачеш?
— Добри момко, отдалечи се по-скоро, за да не загинеш заедно с мене. — После му разказала всичко.
— Не се страхувай, момиче — казал й той. — Чрез името на истинния Бог аз ще те избавя от чудовището.
— Не, добри войниче, не погубвай себе си. Аз съм вече обречена. Ти няма да ме спасиш, а и ти ще загинеш. Бягай!
От езерото се задало страшното чудовище. Храбрият Христов воин, като се прекръстил и повикал на помощ Светата Троица, се спуснал към чудовището и го поразил с копието си. След това казал на девойката да свали пояса си, да върже змея и да го повлече към града.Тя така и направила. След това всички жители на града и околността приели християнската вяра.

За тази победа над чудовището и за показаното мъжество през време на мъченията свети Георги се нарича Победоносец и се счита покровител на войниците.

St_Georgios_icon

Ден на храбростта и Българската армия

Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг. По-рано, на 1 януари с указ № 1 е учреден и военният орден "За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за "Ден на пастиря". Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.


Календар на традиционните български празници
CalendarBase Calendar
Май 2020
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
       
3
4
5
7
8
9
10
12
13
14
15
16
17
18
19
20
22
23
25
26
27
29
30
31
             





Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement