21 Май - Свети равноапостолни Константин и Елена

Именници: Константин, Костадин, Костадинa, Динкo, Елена, Еленкo.

Обредна трапеза: общ курбан

Константин и Елена

Спокойно време за християните

При царуването на император Константин християнската вяра, тъй дълго преследвана, станала господстваща в Римската империя.

Неговият баща, цезар Констанций Хлор, бил миролюбив и великодушен човек и уважавал християните за техните добродетели. Единствен той от всички римски цезари се стараел да смегчи гоненията на християните (провеждани по заповедите на императорите), а когато сам станал император прекратил гоненията в своите области.

Константин наследява баща си на престола като цар на Галия (Франция) и Британия. Управлявал поданиците си с любов, великодушие и мъдрост. Не преследвал християните и областите му се радвали на мир и благоденствие. По същото време, останалите части на империята обаче страдали от жестоки владетели. В Италия управлявал Максентий - зъл и користолюбив цезар. Римляните не могли да търпят повече игото му и през 312 г. се обърнали с призив към Константин да ги избави от угнетителя и да ги приеме под своя власт.

Победи с Божията помощ

Константин събрал войска и отишъл в Италия. Когато приближавал Рим, на Константин се явил сам Христос и му заповядал да направи знаме, което да прилича на кръст, да изобрази кръстове на оръжията, шлемовете и щитовете на войниците. Константин изпълнил заповяданото. Под спасителния знак на кръста той победил Максентий. Римляните провъзгласили Константин за император и на триумфалните врата, които били построени в чест на неговата победа, той заповядал да напишат, че победата е удържал с Божията помощ.

След няколко години, Константин побеждава и цар Ликиний и станал пълновластен император на цялата Римска империя. Той започнал да разпространява и поддържа християнството. Скоро след победата над Ликиний Константин пожелал да си построи нова столица. Понравило му се местоположението на Византион - неголям град близо до Босфора и Черно море. Той решил да основе столицата си тук и след няколко години на мястото на малкия Византион се издигнал голям великолепен град, който бил наречен "Нови Рим", "Цариград" или "Константинопол". Този град станал първата християнска столица. Във всички други градове имало идолски храмове, но не и в Константинопол, а многобройните великолепни християнски църкви свидетелствали за господстващата вяра.

Мирно решаване на споровете

През царуването на Константин се появила ерес - арианството. Тя дълго време смущавала Църквата. В същото време възникнали и други въпроси, свързани с църковното устройство. За да бъдат разрешени спорните въпроси, Константин свикал Вселенски събор на епископите от Запад и Изток. И през 325 г. в град Никея се събрал Първият вселенски събор, на който присъствали 318 епископи. Съборът започнал с встъпителна реч на Константин, който призовал към мир и съгласие, и продължил около два месеца, осъдил ереста на Арий, решил спорните въпроси и съставил "Символа на вярата", който по-късно бил допълнен на Втория вселенски събор (381г.), и чрез който и днес всички християни изповядват вярата си.

Намиране Кръста Господен

Почитайки дълбоко Кръста Господен, Константин копнеел да намери кръста, на който бил разпнат Христос. За тази цел през 325 г. той изпратил своята майка царица Елена - силно вярваща християнка в Палестина, за да посети великите християнски светини и да намери кръста. Дал й големи пълномощия и материални средства. Там заедно с йерусалимския патриарх Макарий тя започнала разкопки. Под Капитолия била открита недокосната от времето гробницата на Христос, а малко по-далеч - в ямата кръстовете на двамата разбойника и животворния Кръст Господен. На кръста бил положен мъртъв човек и той възкръснал.

Константин заповядал на това място да се издигне базилика "Гроб Господен", започната през 326 г. и завършена през 335 г. Храмът бил разрушен от персите през 614 г., отново издигнат и отново разрушен до основи през 1009 г. По-късно възстановеният от Константин Мономах храм бил доукрасен от кръстоносците и отново изгорял при силен пожар през 1808 г. По-късно зданието е възстановено от гръцката православна църква. Днес храмът "Гроб Господен", наричан от всички поклонници Божи гроб, е във владението на 6 религиозни общности - католическа, православна, арменска и още коптска, сирийска и абисинска. След като царица Елена построила няколко храмове - в Йерусалим, Витлеем и на Елеонската планина, тя се върнала от Йерусалим в Констанинопол и в 327 г. починала.

Константин и майка му Елена заслужили названието равноапостоли, заради това че с апостолска ревност разпространявали християнската вяра. Император Константин царувал още десет години след смъртта на майка си и умрял в Никодимия през 337 година на 65-годишна възраст. Тялото му било пренесено в Цариград и поставено в построения от него храм "Свети апостоли".

Нестинарка В народния календар този ден се свързва с нестинарските танци. Празникът започва със събиране на средства за курбан. Почистват се и се поправят изворите и кладенците на селото. На мегдана предварително е приготвена и голяма клада, която се запалва с настъпването на вечерта. Когато огънят стихне, останалата жарава (живите още въглени) се разстилат в кръг. Около тях се извиват хора, а този, който води хорото, носи иконите на светиите.

В жаравата влизат боси нестинарите, които танцуват в унес и държат в ръцете си иконите. Нестинарите най-често са жени. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето ... Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Друг обред, който се прави на този ден, е връзването на люлки - момите и момците ги връзват и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село, а именниците посрещат гости. Корените на нестинарските обичаи се намират по всяка вероятност в култовете към огъня (и слънцето) и в античните мистерии - за спечелване на земеделски блага, но и в християнските първоначални обреди - за възраждане чрез носене на запалени свещи в процесия.

Празникът на 21 май отбелязва края на пролетта и прехода към лятото, това е времето, през което магически трябва да се осигурят бъдещо плодородие и здраве. Обредните практики, насочвани всякога към божествата на огъня и слънцето, сега минават под "патронажа" на св. Константин и Елена: посещение на църквата (запалване на свещи); почистване на свещените извори (и пиене на вода от тях, т.е. ритуално очистване); обредно хоро начело с иконите; играта в огъня (чрез която се "проверява" благоволението на светеца); курбанът-жертва.



Календар на традиционните български празници
CalendarBase Calendar
Май 2020
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
       
3
4
5
7
8
9
10
12
13
14
15
16
17
18
19
20
22
23
25
26
27
29
30
31
             



Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement