Споделено





В категорията:





За автора:


Магда Г.Илиева е инженер по техническа кибернетика и има дългогодишна практика като програмист. Интересува се от разбиране мощта на софтуерната еволюция и прилага тази мощ в решаването на реални проблеми.


Всички автори
ЛАЗАРОВДЕН преди 60 години
ЛАЗАРОВДЕН преди 60 години

Записа: MaGI - Canada
Категория: Tрадиции - Лазаровден


Лазаровден, 5 април 1958 год.
Лазаровден, 5 април 1958 год.
Ще ви разкажа за традицията – Лазаровден, която оживява винаги в мен, когато погледът ми се спре на една стара снимка.
Баба беше много светъл и сияен човек. Обичаше традициите и душата ѝ разцъфваше на всеки празник. Водеше ме тя на Лазарица, а по правилата на селската социална мрежа, трябваше да обиколим родата и приятелките ѝ. А те никак не бяха малко, поне три етърви, три снахи, една сестра, куп братовчедки и няколко приятелки, пръснати из цялото село. Най-накрая, минахме през всичките – изтърпях закачки, усмивки и шеги: „Я – каква си мома станала”, „О – колко си пораснала”, карат ме да пея, да подскачам... Баба ми помага, както може, да се справям с положението. Много по-късно, когато прочетох какви са обичаите на този празник, си обясних защо са били всички тези ритуали.

Ето какво повелява традицията. Лазаруват девойки, които са поотраснали, и които след лазаруването се „замомяват”, т.е. могат да се държат така, че да бъдат харесвани от младежите, или с други думи – да си търсят жених. Освен това, лазаруват на групи, като пеят песни за здраве и благоденствие на дома, който са посетили. Вярвало се е, че къща, в която се пяли лазарки – ще е щастлива и благополучна през цялата година. На лазарките са давали яйца и дребни пари.
Приятелките и роднините на баба, точно тези порядки прилагаха и на мен на Лазарица, като са повтаряли обичаите, запомнени от своите житейски практики. Макар че възрастта на лазаруващите момиченца и в моето детство, и сега, да не е подходяща за точното повторение на обичаите, веселбата и закачките са център на празника.

След песните и шегите, всяка ми подарява яйце, бонбони, пари и китка. В ръката държа зюмбюлите, а част от тях заедно с яйцата и бонбоните са в кошничката. А кошничката е от плетена тел – за по-модерна, в сравнение с плетените от тънки дървесни пръчки. Затова през телта се виждат яйцата. Прави ли ви впечатление, че са доста едри? Селски, екологични яйца – такива отдавна вече няма.
През 1958г, Лазарица се е падало на 5 април, защото някой (сигурно татко), е надписал датата на гърба на снимката. Не е било топло, защото съм с вълнените чорапи, а под „красивата” рокля от червено кадифе на малки бели цветчета, с платка и набор, съм поне с три ката дрехи. Да не настина. Пък и така изглеждам по-закръглена – иначе бях „пъздерка” както казваше баба. (стъбло от коноп, дълго и тънко – синоним на много слаб човек)
Но да се върна на снимката. По пътя ни, баба видя, че в училищния двор, селският фотограф прави снимки и разбира се ме подреди за снимка. За по-голям разкош, взе на заем една панделка и ми я върза на косата. Позирам до кипариса, такива екстри растяха само в обществените градини.
Снимката седи вече 30 години в стария ми паспорт, с още две други детски снимки – на синовете. Снимани сме на една и съща възраст и тримата, и много си приличаме.

Лазаровден, 2010 год.
Лазаровден, 2010 год.
На всички майчета, които имат момиченца или внучки, пожелавам весел и красив Лазаровден. Намерете време да обиколите най-близките си приятели и направите щастливи и тях, и децата, и себе си. А за останалите - ако имате приятели с момиченца, пригответе си яйца и ги поканете на Лазарица - да ви попеят за щастие и късмет на дома. Весел Лазаровден на всички.

(31 март 2018)


Preview Large Images




Copyright © 2008 BIZIMI Center. Home | Mission | Link to Us | Submit / Update advertisement